Идва ли краят на естествената красота?
Не мислех да пиша тази статия точно сега, но думите не ме питат и ако не ги напиша, мислите ми започват да имат мисли и в главата ми става твърде пренаселено. Напоследък повече от всякога виждаме заличаване на човешките черти - от филтри и пластични корекции до AI генерирани инфлуенсъри (Aitana заслужава отделна статия), които нито дишат, нито съществуват, но това не спира хората да се стремят да изглеждат като тях. По-големи устни, задни части и гърди, по-малък нос и талия, по-дефинирани мускули, по-бели зъби. Ако продължим в този ред на мисли, едва ли не става проява на лош вкус да имаш бръчки (всичко в името на анти ейджинг-а и вечната младост!), да си сложиш ботокс на 30 е проява на здрав разум и мисъл за бъдещето. Да имаш пори, пъпки, черни точки, бенки, пигментни петна е немислимо. А за стрии, целулит и други “несъвършенства” да не говорим. Един мъж не може да оплешивява, една жена не може да надебелява и като цяло никой не трябва да остарява. По-малко мимики, по-малко жестове, по-малко емоции, по-малко стрес, защото всичко дава отражение на външния ни вид, нали?
Всеки бял косъм трябва да бъде боядисан, а всеки косъм по тялото отстранен. Всяка бръчка загладена и всяка пъпка прикрита. Ако можеш да промениш нещо с козметични процедури и пластични корекции, го променяш, ако не можеш да си го позволиш, го прикриваш. И криейки всичко, което смятаме за некрасиво или неестетично, не крием ли и самите себе си?
“Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща.”
Този цитат на Тери Пратчет ме накара да се запитам - ако научната фантастика ни учи как роботите приличат на хора, не се ли случва всъщност обратното? Не започваме ли всички повече да приличаме на роботи - и като емоционалност и като външен вид? И заличавайки всичките си черти, не ставаме ли по-малко хора? И няма ли накрая роботите да приличат повече на истински хора, отколкото ние самите?
Защо пиша всичко това?
Защото макар в корекциите (от всякакъв вид) да няма нищо лошо само по себе си, те стават все по-популярни, достъпни, рекламирани и приети в обществото. Една от най-големите групи в социалните мрежи - (Без)Опасна красота, има над 85 000 члена, които споделят своите (не)сполуки в преследването на идеала за красота.
А лошото е, че той се променя - като всичко друго и красотата е просто тренд - каквото е било красиво през 50-те или 60-те години не е красиво днес и каквото е красиво днес, ще бъде бегъл спомен след години.
И това е нормално, защото красотата не може да бъде затворена в кутия, не може да ѝ сложиш рамка, прекалено е субективна. Защо тогава като общество се проваляме отново и отново, опитвайки се да наложим невъзможни стандарти, които и без това ще се променят след месеци или години? Отговорът е много прост, разбира се - за пари.
Колко индустрии ще фалират, ако просто се харесваме е въпрос, който си задаваме не от вчера, но отговорът все така ни убягва, защото са много. Защото красотата се продава и може да бъде купена - всички ние сме на един крем/лифтинг/лазер разстояние от съвършенството. А май никога не сме били по-далеч. Избирайки да изгубим чертите си, да откажем да остаряваме, пак ще умрем.
И тук въпросът е само един - дали ще умрем като себе си или като подобие на Ким Кардашиан?
Напоследък един от идолите на предишните поколения - Памела Андерсън, прави едва ли не революция като се появява на всеки червен килим без грим. Разбира се, тя изглежда страхотно, защото е можела да си го позволи - не всички ще остареем като Памела Андерсън. Това обаче не прави постъпката ѝ по-малко вдъхновяваща - в свят, в който много знаменитости се ужасват да не излезе тяхна необработена снимка в интернет пространството, това си е направо бунт. Има обаче и все повече известни личности, които сами казват, че не издържат на напрежението да изглеждат винаги безупречни, защото в крайна сметка са хора.
И докато все повече се говори за нереалистичните стандарти, на които всички по незнайни причини трябва да отговаряме, всеки ден се появяват нови такива. Трендове в TikTok, които твърдят как трябва да се поддържа един мъж, за да е по-привлекателен за жените (на пръв поглед звучи безобидно, но потърсене #looksmaxxing и ще разберете до какви крайности стига всичко) или какви крака трябва да имаме, за да носим клин (да, хора, трябват определен вид крака явно, не просто да имаш крака - този път любимата социална мрежа на Gen Z се самосезира и спря #LeggingsLegs).
От една страна е хубаво, че вече всичко е толкова достъпно - все пак защо само богатите и известните да са красиви? Не е в мой стил да бъда алармист и вярвам в свободния избор, но колко е свободен след като “предложенията” те заливат отвсякъде? Внушението е по-силен стимул, отколкото мислим - може до вчера да не си подозирал, че имаш даден “недостатък”, но социалните мрежи са тук, за да ти го посочат. Ако пък винаги си знаел, че го имаш, те са тук, за да решат проблема - доста удобно, нали?
Индустрии за милиарди се борят за всяка стотинка, която изкараме и са готови да приложат някои съмнителни тактики, за да я дадеш на тях. А в крайна сметка всички продават едно и също - обещания.
Обещанието, че всичко ще е наред, че ще сме по-красиви и следователно по-щастливи. Обещанието, че проблемите ни ще изчезнат, щом си купим Х продукта и нещо, което ни е тормозило цял живот ще спре да съществува. Обещанието, че ще сме по-уверени, по-по-най. И всичко това се продава като self care - грижа за себе си. Когато истинската грижа за себе си е да се погледнеш отвъд огледалото - да видиш какво не е наред отвътре и дали то не дава отражение отвън. Грижата за себе си не е свещи, вана, шампанско, маска за лице и нова чанта. Това е само обвивка, която в много случаи те отдалечава от истинския проблем. Слага лепенка на рана, която все пак се инфектира, пръска с ароматизатор в тоалетна (знам, невероятно сравнение).
Красотата е мит. Тя не съществува отвъд този, който я гледа и оценява като такава. Красотата са коледни лампички, но и мидички на плажа. Гората е красива, но и сградите са красиви. Красотата е навсякъде в различни форми и живее във всеки един от нас - ако ѝ позволим. Естествената красота няма да изчезне, колкото и да се опитваме да я заличаваме - самото човечество я носи в себе си. Всичките ни недостатъци, кусури, че дори и грозотии ни правят красиви. Звучи като оксиморон, но не е - защото всички сме неповторими, а много обичаме да се повтаряме. Но защо да копи-пействаме, като можем да създаваме?
