Илина Мутафчиева: Доброволчеството е инструмент да развиеш себе си
Илина Мутафчиева вече шест години работи за позитивна промяна сред младите хора в България. Професионалният ѝ път преминава в Дружеството за ООН в България, Националния младежки форум и Българската платформа за международно развитие. Главен виновник за едни от най-значимите събития сред младежките организации като ежегодния Национален дебат във Варна, Националните и локални младежки академии.
Родена в София, но мечтае да е била родена в Бургас, където прекарва летата си. В момента е кандидат за докторант. Работи като младежки работник, обучител и активист относно младежките политики на национално и международно ниво.
Защо избра да се развиваш в неправителствения сектор?
История е дълга, но да кажем, че исках да променям, търсих начини как да достигна до тази промяна. Благодарение на един близък до мен човек, се запознах с Дружество за ООН в България, впуснах се в работа още от първата среща, на която присъствах. След по-малко от година заслужих доверието на организацията и бях делегат на заседание на сформиращия се тогава национален младежки съвет на България – Национален младежки форум. Избрах да предизвикам себе си, като не спирам да уча и да се развивам.
Работата в неправителствения сектор е динамична и различна и трябва да ги готов непрекъснато да учиш и да се развиваш.
Какво ти дава работата с млади хора?
Различна перспектива, всеки ден и всеки час. Работатa с млади хора е трудна, защото младите хора са много взискателни, те искат да си, на първо място, много искрен и автентичен, но също така да си смислен и високо информиран. Непримирими са и подлагат казаното на проверка веднага. През последните години съм обучавала много младежи в направление на гражданска активност и глобално образование.
Резултатите са видими, младите хора на местно ниво работят и са достатъчно смели, за да дават своите предложение за разрешаване на текущ проблем.
Нещото, което харесвам най-много в работата си е удовлетворението да видиш как работата ти с даден младеж му е помогнала той да започне сам да създавам без нужда от твоята подкрепа. Започнах да работя с младежи преди около 6 години, тогава те бяха ученици. Сега са зрели хора, които създават устойчиви общности на местно, национално и европейско ниво.
Ти си дългогодишния координатор в Дружеството за ООН в България. Разкажи ни повече за организацията и какви са постиженията ти в рамките ѝ.
В Дружество за ООН в България съм била всичко доброволец, член, ръководител на проекти, лидер, последовател. За мен Дружеството за ООН в България е родител, семейство и първата любов. С какво се занимава организацията? Имаме клубна мрежа в 16 града и 42 училища в страната, имаме собствена онлайн мнения, имаме програма „Български младежки делегат към ООН”, обучения, свързани с правата на човека, глобалното образование, симулативни игри. Цели за устойчиво развитие. Смело мога да заявя, че дружеството показва високо ниво на професионализъм в работата си с институции, преподаватели, учители и младежи, а работата ни е разпознаваема на национално и международно ниво.
Искаш промяната – тук и сега. Възможна ли е?
Промяната е дълъг процес, процес на осъзнаване, изговаряне и съпреживяване на общите ценности за общество ни. Разбира се, че е възможно, просто е нужно да започнем да виждаме не само през своята призма, а чрез призмата на човечността и хуманността. Младите хора, с които работя я прилагат на местно ниво. Не мога да не посоча пример с един от текущите проекти, на които съм ръководител - „Заедно да посрещнем предизвикателствата пред света”. Изпълняваме го в град Павликени. Учениците в началото на срещата бяха плахи и не изказваха мнението си. След една година те не само са уверени в себе си и способностите си, но и провеждат обучения на своите учители и родители. Това е промяната – измерима и видима.
Доброволчеството за теб е?
Доброволчеството е възможност за теб и за другите. Това е единствената дейност, която има полза и за двете страни. Време е да започнем да говорим за ползите открито, а те са истински и за двете страни.
Доброволчеството е дълъг път за всеки един доброволец и инструмент да развиеш себе си като професионалист в определени направления.
Преди дни се върна от Малайзия, ще ни разкажеш ли какво прави там?
Бях представител на България на конференцията на Световната федерация на асоциациите на ООН, конференция обединяваща младежи от всяка една точка на света с цел възможност за съвместна работа по Цел 16 – Мир и справедливост от Целите за устойчиво развитие. Най-хубава част от конференцията е възможността да измериш работата си в България и да я съпоставиш с дейностите на останалите организации в международен мащаб. Реалният резултат от конференцията е проект, които създадохме и предстои да реализираме в България, Швеция, Финландия, Канада, Малайзия, Бангладеш и други.
Какви кампании водиш относно неформалното образование?
През предходните три години бях част от управителния орган на Национален младежки форум, платформа, която обединява над 40 младежки организации. В рамките на работата ми тогава, но също така и през последната година като ръководител, експерт, обучител и модератор в организацията ми позволява да успявам да комуникирам ползите от неформалното образование и нуждата от тяхното валидиране. Припознаване и признаването на неформалното учене в България става все по-разбираемо от страна на институциите, учебните заведения и бизнеса, но разбира се, предстои още много пред младежките организации като един от основните доставчици на тази услуга.
Кои са нещата, които те вдъхновяват и усмихват?
Винаги отговорът на този въпрос за мен е бил работата ми и хората, с които тя успява да ме срещне. През изминалите няколко месеца все по-често осъзнавам колко ценни хора имам около себе си. Съмишлениците са това, което прави всеки един истински силен и доказва дали си на правилен път. В този ред на мисли съмишлениците и хората, с които работя по различни каузи ме усмихват и вдъхновяват да продължавам по пътя.
Коя е най-съкровената ти мечта?
След връщането ми от Малайзия най-голямата ми мечта е да се наспя и приспособя, защото не съм имала дори секунда време. Нали знаете за пирамидата на Маслоу? Това в кръга на шегата. Мечтая за откритост и честност на всяко едно ниво от живота ни – в разговорите ни и действията ни най-вече. Напоследък все по-малко мечтая, защото осъзнавам, че мечтите трябва да имат ясен план за действие, за да бъдат постигнати, затова бих отговорила, че не мечтая, а планирам.
Какъв пример се стремиш да дадеш на младите хора, с които работиш?
Стремя се да бъда истинска, да давам това, което чувствам и мисля.
Разбира се, в положителна посока. Стремя се да не им давам толкова много уроци какви трябва да бъдат и какво да говорят, а да ги подкрепям да открият кой са те и какво искат да направят, а същи така да открият силата в себе си да го направят.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.