Илинден и Горещниците - какво знаем за тези обичаи

12 юли 2016 19:30 | Автор: Вероника Иванова | Фолклор

На 20 юли православната църква почита св. пророк Илия (Илинден). Според езическите вярвания, светецът е господар на гръмотевиците, светкавиците и летните градушки. Едно от народните вярвания гласи, че когато пророк Илия препуска със своята златна колесница, се чува гръм, а светкавиците са от огнените стрели, когато е ядосан.

Съществува и вярване, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава на земята гърми. А когато се изправял в битка с крилати змейове, триглави змии или дори Сатаната, тогава на земята вилнеели опустошителни природни стихии.

пророк Илия

В някои части на страната, Илинден носи названията „Гръмовник“ или „Гръмодел“, а св. Пророк Илия – „Гръмоделецът“. На този ден имен ден празнуват Илия, Илиян, Искра, Илияна, Илиан, Илчо, Лина.

Празникът е свързан с различни поверия и обичаи. Прието е те да бъдат спазвани, за да сме здрави, да имаме берекет и да избегнем бури и градушки.

Народната традиция повелява на Илинден да не се работи на полето, както и не се върши къщна работа, за да не се разсърди св. пророк Илия;
На този ден морето взима най-много жертви, затова не се ходи на плаж и не се влиза във водата;
Вярва се, че на Илинден иконата на св. пророк Илия притежава лечебна сила и всеки, който пристъпва с искрена молитва и вяра към светеца, получава изцеление за болката си;
На празника се правят курбани за здраве, организират се общоселски събирания и тържества.

В миналото основният поминък на българина е бил земеделието. Чрез земеделието по-голяма част от населението изкарвало своята прехрана. Понякога се е случвало реколтата да бъде сполетяна от болест или природни бедствия (суша, киша, градушка) и тъй като българинът е суеверен, той е вярвал, че всички тези бедствия ги изпраща небето, т.е Бог.

Горещниците

За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16, и 17 юли (астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли). Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност. В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.

Горещниците

Вярванията, свързани с огъня и природните стихии намират отражение в отбелязването на празника. Народът е вярвал, че това са най-горещите дни в годината, а тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките. Горещниците са тридневно празненство в чест на огъня като стихия.

През тези три дни ( 15, 16, и 17 юли ) не се извършва никаква селскостопанска дейност, т.е. не се работи на полето;
Забраната важи и за къщната (домашна) работа;
Не трябва да се пере и мие;
Поради страх от пожар домакините не палят огън и не поддържат огнището;
През този период не се пече и хляб. Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата.

Тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша, когато годината е кишава.

В някои райони на страната – вечерта на 15 юли, т.е. на първия ден от трите празника, се гаси огънят от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техният имот от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник (17 юли). Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта на 17 юли се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън. От него всяко домакинство подновява огъня в своето огнище.

При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Гаданията, които се извършват през тези дни, не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони и са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от горещниците отговаря на един от споменатите вече месеци: 15 юли - на януари, 16 - на февруари, 17 - на март.