Има ли неслучайни случайности?
Всяка случайност е породена от някаква необходимост.
Това е нещо, което дядо ми Иван често казваше и така и не излезе от главата ми. Следователно пораснах по такъв начин, че да не вярвам в случайности. И макар че може би несъзнателно съм взела това решение, животът ми се ръководи от него. До такава степен, че с годините синхроничностите са станали част от ежедневието ми. А откакто почнах да пиша тази статия само се трупат! Спомените ми във Фейсбук често съвпадат с нещо, което се случва в момента, хората харесват мой пост точно, когато си мисля за тях, гледам трейлър на сериал и се оказва, че точно преди година на същия ден съм чела книгата, пиша статия за синхроничност и виждам идеалната илюстрация, която я олицетворява.
Всичко дотук сигурно прозвуча прекалено спиритуално, но всъщност терминът синхроничност е популярен в психологията и е измислен от Карл Юнг.
Според него синхроничността е явление, при което едно събитие от външния свят съвпада до голяма степен с психологическо състояние – мисъл, идея, предчувствие, съновидение. Карл Юнг развива идеята като я дефинира по няколко начина:
- Като акаузален свързващ принцип.
- Като събитията, които са свързани смислово (понякога чрез символи), а не причинно (т.е. несъвпадащи по време и пространство).
- Като събития съвпадащи с време – пространството, но винаги свързани смислово, психологически.
- Като свързваща психичния и материалния свят.
За Юнг синхроничността означава „смислово съвпадение“. Това е такова съвпадение на две или повече събития, които нямат причинно-следствена връзка, но имат един и същи смисъл.
Важно е все пак да отбележа, че съвременната наука отрича явлението и го обяснява с теория на вероятностите. Това обаче не го кара да спре да съществува (в главата ми). Науката е страхотна, защото (за мен) е магия в действие (а магията е навсякъде, ако не разбираме науката (и дори учените не я разбират изцяло.)), но не всичко е открито или доказано, има още толкова научни постижения, които ни чакат зад ъгъла! Или както е написала Мария Донева:
Приготви си ината: има още скали за дълбаене,
има тежки врати, има тайни, достъпни за знаене,
има истини остри, отдавна готови за казване,
има дълги обети и дългове, важни за спазване,
има дарове, твърде големи да бъдат приети,
има време и ние да станем поети
Но дали синхроничностите са просто стечение на обстоятелствата, щастлива случайност или намигване от Вселената? Аз лично не бих ги нарекла Божия намеса - прекалено съм вярваща за това, но може би пръст на съдбата?
Синхроничността не е просто съвпадение, до голяма степен тя свързва наглед несвързани точки или събития във времето и пространството. Още от древността хората са разчитали на “знаци”, които да им помагат да вземат решения, да ги напътстват, да приемат живота (и смъртта) по-лесно. С времето сме изгубили голяма част от интуицията и шестото си чувство, отдавна не сме толкова свързани с природата и със себе си. Може би синхроничностите са просто начин да ни насочат навътре към самите нас - да видим невидимото, но и навън към света, който ни заобикаля.
Има сихнроничности, които са по-често срещани от други. Такива са:
- Повтарящи се числа
- Да се сетим за определен човек и той да се свърже с нас едва ли не веднага след като сме си го помислили
- Повтарящи се символи, които сякаш виждаме навсякъде
Синхроничностите са толкова интересни, че има филм, посветен на тях (може би дори повече от един) - през 2015 г. излиза Synchronicity. Лентата разказва за физик, който измисля машина на времето, с която се връща назад, за да разбере истината за изобретението си и за жената, която се опитва да го открадне (не съм го гледала, но така пише в IMDB). Synchronicity се казва и последният пети студиен албум на британската група The Police - очевидно той трябва да е и саундтрак към тази статия (и това едва ли е случайно!).
Според поп психологията синхроничностите са вид манифестация и има позитивни и негативни такива, всички породени от нашия ум и съзнание. От тази гледна точка ние можем да ги създаваме и да ги контролираме (можем ли?). За мен идеята е по-скоро обратната - да се опитаме просто да ги забелязваме (или да ги подминаваме, няма да ви уча какво да правите), а не да ги причиняваме умишлено.
Каквото и да мислите за синхроничностите и независимо дали вашият живот е пълен с тях (както е моят) или ги срещате по-рядко, за много хора няма изцяло задоволително обяснение защо се случват. Аз вярвам в тях, защото отговарят на собствените ми възгледи за (мулти)Вселената (но не отричам обяснението им чрез Теория на вероятностите, просто ми идва прекалено математическо) - всичко е свързано отвъд времето и пространството и във всеки момент създаваме нови реалности. Може би все пак синхроничностите са начин да видим отвъд познатото, пукнатина в тъканта на реалността, прозорец към Вселената. И макар че аз не бих разчитала на синхроничности, за да намеря смисъла на живота или призванието си, няма нищо лошо в това да се оглеждаме за тях. Защото всичко има толкова смисъл, колкото самите ние му придаваме - нито повече, нито по-малко.
Заглавна снимка: AI generated by Beatrice Zornek
