Лично мнение

*Лично мнение на Денис Олегов

22 септември 1908 г. - княз Фердинанд провъзглавява България за независима държава. Какво по-хубаво от това сам да определяш съдбата си и никой да не ти диктува какво да правиш? 109 години по-късно тази хубава думичка "независимост" ни кара да се чувстваме свободни и горди. Политически България е независима държава. Но може ли човек да бъде напълно самодостатъчен като личност, или все пак всеки от нас изпитва нуждата да не бъде господар на всеки аспект от своя живот?

Оказва се, че пълната независимост, малко или много, може да бъда сравнена с пълното щастие - никога не може да се постигне докрай. Зависим от авторитетите на работното или учебното място, зависим от месечния бюджет, за да свържем двата края и да си позволим основни битови нужди, често сме безсилни и пред решенията на управляващите, които влияят на ежедневието ни. Сякаш сами сме се вкарали в тази огромна система от зависимости, за да ни напомня, че колкото и технологично напреднали и духовно извисени да станем, нямаме абсолютната сила да влияем на всичко наоколо и животът да се нарежда точно според нашите желания и съкровени мечти.

Като общество също няма как да избягаме напълно от колектива и да решаваме абсолютно всичко строго индивидуално. Не ми се вярва в XXI век някой да стане отшелник в планината, където да живее сам за себе си и да осмисля житейските въпроси далеч от всички останали. Да, такъв човек вероятно би се чувствал неповлиян от заобикалящия го живот, но ще трябва да се лиши от цялата цивилизация. Днес повече от всякога сме обвързани с всевъзможните ресурси, които използваме в бита. И лишението от нещо, без което не можем да си представим живота, ни кара да усещаме липса, дори празнота.

И все пак, това, което със сигурност зависи от нас, е да преценим без какви зависимости бихме се чувствали по-щастливи, и кои са онези неща, които са истински стойностните и които не бихме заменили за нищо друго. Хубавото на факта, че няма пълна независимост и пълно щастие е, че винаги можем да се стремим към него и да почувстваме разликата. Едно е сигурно - няма как да избягаме от основния фактор, на когото е подчинено всичко - времето. Този най-ограничаващ ресурс, който никога не е достатъчен не би ни позволил да се откъснем от него. Няма как то да няма значение за нас.

Въпреки убежденията, че човек живее по-свободно от всякога, се оказва, че ние не сме всесилни. Така че нека преди да кажем "Аз съм независим!" да си помислим много добре до каква степен може да определим дали наистина не зависим от абсолютно никого и абсолютно нищо.