Има ли по-хубаво от това ангелите на земята да бъдат твои шафери?
Днес ви представяме Христина Хаджиева, станала по-известна в медийното пространство, като „Хриси и нейните деца”. Тя работи в Дневен Център „Надежда” - гр. Петрич. Родена и израсла в града, след завършването на висшето си образование се завръща за да се отдаде на професията си и да дари цялата любов и знания, на които е способна.
Здравей, Хриси! Разкажи ни за себе си и каква беше причината да започнеш точно тази работа?
През 2014 година завърших висшето си образование в СУ "Св. Климент Охридски" със специалност "Логопедия". Оттук започна и моят път в това, с което се занимавам. Не мога да се определя сама какъв човек съм. Може би още се преоткривам, но знам едно, обичам работата си и съм влюбена в живота си в момента, както и в моя съпруг. Когато завърших, имахме един семестър стаж по различни места. Аз попаднах в Шесто помощно училище в гр. София и толкова обикнах тези деца, че не исках стажът да свършва. И тогава си казах, че искам да работя точно това, точно с такива хора. Така и стана. Аз търсих работа и тя търсеше мен. Върнах се в родния си град и имах късмета да започна тази работа. Радвам се, че ми се случи! Всеки ден разбирам колко е хубаво да работиш това, което те прави щастлив.
Трудно ли е да стоиш в болката на хората с увреждания?
Аз не стоя в болката! Това е нашата цел - да не приемаме тези хора като жертви, да намираме хубавото в тях. При нас царуват други неща, само не и болка! Вижте усмивките им, опознайте душите им. Има какво да се поучим от тях. Аз се уча от тях всеки ден! Ако и ние започнем да ги съжаляваме, за какво тогава ще сме им нужни?
Какво друго те прави щастлива, имаш ли хоби?
Обичам да карам колело. В управителния съвет съм на клуб за колоездене и планинарство Bela Extreem. Обичам да бъда с приятелите си, а времето, прекарано с моето куче Чика, е най-любимото ми време. След работа си правим дълги разходки. Тогава мисля трезво и спокойно за много неща, и ми хрумват най-добрите идеи за работата ми.
Мислила ли си някога да се реализираш в чужбина и защо избра да се реализираш в България?
Бях в чужбина веднага след университета. За кратко. Не съм искала реализация, беше ми интересно и пробвах. Не е за мен, хората в чужбина са силни, упорити и оправни. Аз, изглежда, не притежавам тези качества в такива дози. Повечето там не са от хубаво заминали, разбира се, има реализирани млади хора, с които трябва да се гордеем. А на мен дано само за екскурзия ми се налага да ходя в чужбина.
Защо избрах България!? Аз дори думата "България" обичам! Когато се върнах да живея отново тук в Петрич, аз се преоткрих. Обичам нашите традиции, обичам планината, която имаме, обичам времето, което си печеля от кратките разстояния, обичам Петрич! А и намерих работата, която исках. Аз май съм късметлийка. Въобще остана ли място в София и за мен?
Ти стана популярна с това, че покани за шафери на сватбата си хората от ДЦ „Надежда”. Какво те накара да свържеш толкова дълбоко личния си живот с професионалния?
Аз обичам тези вече пораснали деца, както и те мен. Те са най-чистите души и сърца, които може да съществуват. Те нямат способността да се изтъкнат или излъжат някой или някъде. Те са като ангели. Има ли по-хубаво от това, ангелите на земята да бъдат твои шафери? Никога не сме го обсъждали с Ивайло, аз знаех че някога, ако ми се случи това, искам те да бъдат до мен на този ден, така както всеки ден сме заедно. Аз усещам привързаността им към мен. Това ме кара да бъда много щастлива. Моят съпруг се познава с тях, дори си говорят по телефона сутрин, когато той ми звънне, идва често при нас просто да ги види. Личният ми живот отдавна е свързан с тях, сватбата беше едно допълнение към нашата съвместна история.
Каква нова изненада подготвяте с колегите ти в ДЦ?
Сега за Великден мислим да изработим едно голямо великденско яйце, да намерим място в града, където да бъде поставено и хората да си пожелават по нещо, когато го докоснат. Ще бъде яйцето на желанията и късмета. Ще бъде изненада за всички в града. Нашите възпитаници чрез тази идея ще подарят много щастие на някого, стига да повярват хората в това.
Коя е мечтата, която искаш да осъществиш и как виждаш България след 20 години?
О, имам много мечти, но май засега най-голямата ми е да стана майка. След 20 години искам България да се превърне в свят, като света през очите на някои от моите възпитаници. А иначе, младите трябва да мислим оптимистично, ще бъдем по-добре от сега и близките на много от българите ще се върнат тук. Нали за това сме младите да се борим за това, никога не е било лесно, никога няма и да бъде, но вярвам в доброто!
