Лично мнение

От много време се питам: има ли в София патрулиращи полицаи? Служители на закона, които да се разхождат между хората, да стоят на определени възлови места. Които да служат и да ни пазят, каквото е тяхното задължение? Отговорът обаче е – такива НЯМА. Каквото и да ви казват, който и да ви го казва, патрулиращи полицаи в София (а и из страната) няма. Малкото наличен униформен състав, както обичат да се изразяват шефове и началници в структурите на МВР, е вечно зает с някое мероприятие. 

Първо, безкрайните протести. Всеки ден има по няколко протеста, няколко контрапротеста и те трябва да се охраняват. Това е разбираемо.   

Второ, има мачове или спортни събития, които задължително засягат центъра на столицата и неговата инфраструктура. Тогава малкото наличен униформен състав бива разположен тук и там да пази и да контролира. Но хайде – и това минава. 

Трето, шестмесечното председателство на България. Всяка сутрин има невиждани задръствания около НДК, защото има разстановка за участващите евродепутати. В рамките на час и половина в най-пиковия отрязък от деня през няколко минути преминават по няколко патрулни коли, които водят колона от няколко сини буса, с тъмни стъкла и син буркан, които возят често по един-двама депутати. 

Шатълчета с други думи. Но заради тези шатълчета се спира трафикът в половин София, отделно се ангажира малкото наличен униформен състав, който да води колоните напред-назад, и то с колите, с които уж се патрулира.

За сметка на това няма ни една патрулираща кола, няма ни един пътен полицай в прословутите кабинки край кръстовищата. Няма да видите патрул да спре кола за нарушение просто защото няма патрул, който да го направи. Ако случайно стане катастрофа, кола на КАТ се чака с часове. 

По паркове, градинки, възлови централни места няма нито един униформен служител за цвят, за спокойствие на гражданите. 

В България превенция липсва на всички нива и във всички сфери. Животът си върви на самотек. Ако случайно стане инцидент, а такива стават, започват някакви действия и вайкания, обезопасявания на трасета, изграждане на пешеходни пътеки и всякакви други ЗАКЪСНЕЛИ действия. 

Защото превенцията служи именно за да не настъпват събития, които могат да се предотвратят. А при нас се действа само ако такова събитие настане, и то след неговия край се търси виновен, а не се мисли как да бъде предотвратен нов подобен инцидент. 

Всеки ден ползвам автомобила си в рамките на час. 30 минути от дома до работа и 30 минути от работа до дома. В този рамков интервал всеки ден, подчертавам – всеки ден, лично аз като шофьор страдам. Всеки ден поне по два пъти ми отнемат предимство. Поне веднъж ме засичат. Това е всеки божи ден и се случва на човек, който шофира само по един час на ден и е сравнително опитен шофьор.

Освен това всеки ден ставам свидетел на нарушения, като например преминаване на червен светофар (но не на жълто, както казваме понякога, а на червено). Ставам свидетел на изпреварване с навлизане в насрещното движение с цел да се пререди цялата колона чакащи автомобили. Ставам свидетел на движение от лявата страна на трамвая, за да се завие наляво, като се изправи отново цялата колона, но и трамвая. 

И това е всеки божи ден, хора! Без изключение. Дори в тихи и празнични дни се случва. Но полицаи – няма. Контрол – няма. Е, да. Правят се показни акции. Например в някоя уличка с радар се измерва, че 100 коли за два часа се движат с превишена скорост. Но не се отчита, че това се прави в участъци с ограничение до 40 км, а колите очевадно превишават тази скорост, защото се движат с 50 – 60 км в тези участъци (не е редно, но такова е движението). Е, що за статистика е това? 

Или се прави акция в края на града. Добре екипирани пътни полицаи спират по устав десет коли за пред камерите на телевизиите и това е. Както се казва: Заселен контрол по пътищата...

Където и да съм бил в чужбина, навсякъде е имало патрули. Добре обозначени, в изрядни униформи. Винаги учтиви и готови да помогнат. И владеят английски език. В Прага дори решихме да минем пеша в тунел под реката, за по пряко. Имаше тротоар, не видяхме знак за забрана. На 20-ата ни крачка пристигна патрул с включени светлини да ни изкара от там. Кой ни е видял, как ни е видял, кога е разпоредил... Но бяха там.

У нас всеки ден ставаме свидетели на нарушения. Всеки ден социалните мрежи буквално са залети от видео клипчета на опасни каскади, нелепи инциденти, заснети нарушения от всякакъв характер. 

И какво от това?

Дори случайно такова нарушение да бъде изловено и санкционирано още на пътя, в момента на извършването му, 99% от съставените актове (и постановления) падат при обжалване в съда. 99% по информация на КАТ. Има редица вратички и врътки, които позволяват това. 

Да се движим с видео камери в колите и да регистрираме всички случаи, както е например в Русия? И с какво това ще помогне? Колко хора са наказани по видео или снимка... Пък че трябва да идеш и да свидетелстваш, ако ти предоставиш материал или подадеш сигнал. 

В такъв случай какво трябва да се направи? Тук специалистите трябва да се изкажат. Нов закон за движение по пътищата, повече патрули по улиците, по-големи глоби за нарушителите, които да не могат да се обжалват, щом са за определен тип нарушения.

Това, за което апелирам аз, е да се движим разумно. Взаимно да си помагаме на пътя. Когато можем да отстъпим предимство, да го отстъпим. Да мислим за останалите участници в движението, включително и за пешеходците. 

А за тези, които се чувстват потиснати, изнервени, онеправдани след поредните пътни нарушения спрямо тях като водачи и пешеходци или пред очите им като свидетели, в интернет пространството има редица видео клипчета (заснети от други водачи), озаглавени instant karma (нещо като незабавно наказание за нарушението). В тези компилации веднага след нарушението има възмездие за извършителя. Или ще го спрат и санкционират, или ще катастрофира и сам ще се накаже за глупостта си. 

Това на нас няма да помогне с друго освен да излъже чувството ни за справедливост и да успокои малко душите ни, че има и нарушители, които незабавно биват санкционирани за дяволъка си.