Успелите

Имаме ли го? Имаме го! Един филм за големите малки пазители на народната песен

„От Извора“ - един филм за големите малки будители. Очаквайте скоро…

Днешният разказ е посветен на съпреживяването на един снимачен ден с деца от фолклорна формация „От извора“. Действието се развива във Велико Търново и Арбанаси, а това, което ни обедини да тръгнем заедно - деца, студенти, учители и родители, е заснемането на специален филм за историята на формацията.

Фолклорна формация „От извора“ е на 10 години. Създадена е в деня на музиката на 1 октомври 2008 г., от няколко години формацията буди хоровия дух на децата от 74 СУ „Гоце Делчев“ в гр. София. Учениците имат музикален кабинет, в който съхраняват своите народни костюми и правят своите репетиции.

Училището подкрепя и поощрява дейността на хоровия екип, в който освен деца от училището участват и момичета от други училища, както и завършили и понастоящем студентки. Децата посещават занятията напълно безплатно, без такси. Създател и ръководител е г-жа Маргарита Чорбаджийска, която впечатлява и увлича със своята отдаденост, фино отношение и любов към фолклора както децата, така и родителите.

Много често майки и татковци се включват по собствено желание в турнетата на „От извора", където споделят незабравими емоции и спомени заедно.

Маргарита Чорбаджийска завършва своето музикално образование в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Асен Диамандиев“, гр. Пловдив. Вдъхновена е от своя преподавател проф. Диамандиев (диригент на народния хор тогава), който ѝ предава любовта към пеенето, и така в продължение на 40 години г-жа Чорбаджийска е ръководител на народни хорове и ансамбли.

Преподавател е по музика цели 34 години. С талантливите деца от 74 СУ „Гоце Делчев“ се среща през 2008 г. и така 10 години дружба по песен и сърце.

Повечето деца от 74-то училище са в хора вече 4 години.

Те споделиха какво ги е привлякло да станат част от формацията:

„Госпожата много ме впечатли с нейното изказване за фолклора. Аз много я харесах като госпожа“, Йоланта 6. г клас.

Исках да опитам какво е чувството да пееш български песни и да бъдеш облечен в традиционното облекло на българите“, Калоян 6. г клас.

Госпожата е много вдъхновяваща и всички сме много приятелски настроени“, Мартин 6. г клас.

„Благодарим Ви, госпожо Чорбаджийска!“, звънливо поздравиха всички.

Изкуство е да привлечеш днес деца, чийто свят е далеч от този на фолклора. Свят, много често събран само в екрана на телефона и телевизора, лишен от богатството на думите и силата на песните, които могат да свържат една епоха с друга.

Народните песни, които заучават децата, много често са пълни с непознати за тях думи, навици и традиции, времето е много далечно. Призвание е да свържеш онова време с настоящето, да сложиш калпак, елече, да препашеш пояс и да вдъхновиш ученици и студенти да запеят заедно.

„Имаме ли го? Имаме го!“

Красиви, усмихнати, напети и крехки, толкова еднакви и толкова различни, децата изпълват малките китни улички, двора на историческия музей в Арбанаси, полянките и пейките, историческите места и моста във Велико Търново.

Присъствието им буди интерес у всички минувачи, местни и чуждестранни туристи, които ги гонят, за да се снимат с тях. Снимачният екип пълни лентата с китни кадри, а атмосферата се озвучава с хоровите песни на формацията.

Българската народна носия има силата да извади наяве чистотата, снажността, усмивката и красотата у човека, после като гердан да наниже и другите другари, да ги сбере да са заедно.

А когато видиш деца, облечени така, се пълниш и получаваш директно от извора, дори и да не си близо до народното ни творчество.

Нежната Мария Иванова свири на гъдулка от малка, вече е голям виртуоз и е спечелила много награди от фестивали. Нейните изпълнения впечатляват всички.

Гласовете на децата са научени да пеят българската народна песен с всичките ѝ измерения - възвисяваща, слизаща, пулсираща, земна и космична. Някои от тях са силни и мощни, други - нежни и ключови, трети са опората, всички са заедно и наистина правят чудеса. Неслучайно снимат филм за този извор.

„Имаме ли го? Имаме го!“

Този кадър определено го имаме!

Дългият снимачен ден е към края си, финалният кадър е на стария мост във Велико Търново, ечи българска народна песен, под него тече реката, изворът на родното и вечното.

Разделяме се със снимачния екип, който е от Велико Търново, ние се отправяме към София.

Уморени и доволни, децата в рейса не спират да се смеят и повтарят звънливо:

„Имаме ли го? Имаме го!“

В един момент решават да подхванат песните от своето портфолио в рейса и така близо час и половина непринуден концерт.

„Хайде, госпожо, запейте и вие“ и картинката е пълна, ние, родителите в автобуса, сме най-богатата публика, получаваща директно от извора. Усещаме вдъхновението им, дарбата им, умението им да научат толкова много български песни и да запеят заедно: "Пиленце пее", „Слънце зайде“, „Вечеряй Радо“, „Песен за България“, „Дилмано дилберо“, „Невено моме“ и др.

Автобусът пъплеше към София, към залеза, а росни песни диплеха пътя. Повдигаха тон и спадаха, така както само българското хорово пеене може. Повдига духа, поваля грижите и пак се качва по баирите на живота.

Всички с нетърпение очакваме филма за фолклорна формация „От извора“ и нейния ръководител будител - г-жа Чорбаджийска.

"Имаме ли го? Ще го имаме след три седмици."

Освен силата на нестихващия ентусиазъм, който върти лентата, заснемането на филма се осъществява и с подкрепата на дарители.

Г-жо, откъде имате тази сила и енергия, която влагате и предавате на нашите деца?

На въпроса откъде имам тази сила и енергия, която влагам и предавам на децата - малки и пораснали - естествено, от техния талант и желание да пеят българската народна песен и по-точно да научат трудния шопски двуглас.

Много рядко се намират момчета, които да пеят втори глас. С фолклорна формация „От извора“ 6. клас, работя вече 6 години – много талантливи, с много награди и участия.

Участия, награди, световни шампионати и международни признания на фолклорна формация "От извора“:

  • Участие в „Младежта твори“ – Златен плакет
  • Национален конкурс „Път към славата“ – II място
  • Национален шампионат по фолклор град Велико Търново 2013г. – златен медал и златен орфей
  • Участие в „България търси талант“
  • Евро фолк „Жива вода“, гр. Хисаря, 2014 г.
  • Абсолютен шампион по фолклор и носител на „Гран при“ – 1000 евро
  • Световен шампионат по фолклор „Свети Влас“ – 2014 г.
  • Откриване на шампионата и носител на „Златен Орфей“
  • На 1.12.2014 г. по покана на регионален център „Юнеско“ – откриване на детска изложба
  • На 22.11.2014 г. на фестивала „Пиленце пее“ – златен медал
  • Много изяви по покана на военноинвалидите и военнопострадалите
  • Участие в национален събор на народното творчество 07.08.2015 г. в Копривщица
  • Участие в откриване на III, IV и V международен и телевизионен фестивал „Славянска приказка“ през 2015, 2016 и 2017 г.
  • Младежка формация „От извора“, носител на „Златна лира“ от фолклорен фестивал „Орфееви таланти“, 2017 г.
  • Конкурс „Път към славата“, 2015 г. – I място „Златна купа“ – Фолклорна формация „От извора“ – II клас
  • 2016 г. – Еврофолк „Жива вода“, гр. Хисаря – златен медал – Фолклорна формация „От извора“ – III клас
  • 2017 г. – VIII Български национален шампионат по фолклор, гр. Велико Търново – златен медал и покана за заснемане на музикален филм.

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Надежда Коцева

Здравейте! Завършила съм анимационна режисура, така се случи, че не се занимавам с анимационни герои :), но пък запазих влечението си към анимирането. Анима от латински означава "душа", "одухотворявам" и на мен много ми харесва да придавам одухотвореност на това което правя, в случая писането и търсенето на доброто във всеки и навсякъде, и обрисуването му в думи:)

Оставете коментар

0 коментара