Лично мнение

Както на всички е ясно, в България има въведено извънредно положение заради коронавируса у нас. То започна на 13 март и е насрочено засега до 13 април. Днес, към 23 март, редица мерки допълват положението, сред които да ограничим колкото се може повече излизането си навън, да работим от вкъщи, като цяло да си стоим по домовете. Страните около България, като Сърбия и Румъния, вече въведоха полицейски час за излизане навън. В Италия и Испания това отдавна е така.

В България все още няма толкова радикални мерки, но хиляди хора се чувстват потиснати и сякаш сега разбират колко е важна „свободата“ им. Оказва се, че българинът изпитва силно затруднение да стои в дома си и едва ли не трябва да бъде залят от вси страни с инструкции какво да прави, когато е „затворен“, защото, видиш ли, не можем сами да намерим решение. 

Доста хора се чудят какво видео да заснемат и каква щуротия да измислят, за да подчертаят колко им е скучно у дома и в каква отчаяна безизходица едва ли не се намират, че да са принудени да жонглират с тоалетна хартия или да правят други непривични неща. 

Появиха се инструкции за спорт у дома (силно подкрепям, това е адаптиране), инструкции за разговори през интернет, инструкции за чистене, подреждане, ремонти и подобрения, инструкции за какво ли не, сякаш ние сме неспособни да измислим, и в мен се породи въпросът имаме ли нужда ние, като хора, от инструкции какво да правим в собствените си домове?

Че нали домът на всеки един човек е неприкосновен. Че нали домът е най-личното място, най-изконното място, най-уютното място, на което се намираме, откъдето черпим сили, където си почиваме. Повечето хора са устроили дома си така, че да имат удобствата, които желаят и намират за нужни и полезни.

В забързания ни динамичен живот ние трупаме удобства и уют, това е факт, но остава ли ни време да им се насладим? Ако си купим отдавна мечтано специално и много удобно кресло за четене например, колко време бихме отделили от 24 часа в денонощие да поседим в него и да се отпуснем с книга в ръце?

Ако сме си закупили огромен телевизор, за да се излягаме пред него и да се наслаждаваме на филми с домашното кино и игри с децата, кога бихме намерили друг път повече време, отколкото сега? Не е ли време да се насладим на тези удобства и за малко да избягаме от обичайния си ритъм на живот? 

Трябва ли някой да ни дава „брилянтни идеи“, като например да си подредим дрехите или да си боядисаме стаите, че да се почувстваме ангажирани с дома ни? Толкова ли не намираме уют и ползваме жилището си само за бърлога тип отспиване, изкъпване и пак навън? 

Навън сега е интересно само защото имаме забрана да излизаме. Понеже забрани ли се нещо, дори да нямаме нужда от него, ние го искаме и силно се стремим към него само и само за да го имаме и да покажем, че забраните не важат за нас. 

Не искам да наставлявам и да казвам кой какво да прави. Нека всеки прави каквото му е приятно. Но наистина апелирам към всеки, който има възможността да го направи, да се отпусне и да се наслади на собствения си дом, докато отмине кризата. Сега това е нужно.