Успелите

Ина Каназирева - между архитектурния мост в България и чужбина

Ина Каназирева е само на 24 години, но вече успешно гради име в световната архитектура. По думите й всичко започва, когато е на 13 години и заминава да учи в колеж в Швейцария. И въпреки, че идеята, която я изпраща точно там е страстта й към ски спорта, впоследствие тези 5 години в Швейцария я насочват и изграждат друга нейна голяма страст - изкуството, което я кара да се влюби в дизайна и архитектурата. Прекарва в Англия следващите 6 години, през които завършва бакалавърската си степен и веднага след това продължава с магистратура. 

Кога започна симбиозата между теб и архитектурата?

Тийнейджърските ми години бяха силно повлияни от свободата, която притежавах в този момент и точно тази волност и артистичност, която от началото намерих в тази професия, ме накара да се сродя с идеята да стана архитект. И така реших да се отдам на изисканите, едновременно прости и сложни форми, изграждащи днешния свят. Тук е момента да спомена, че изборът ми ме отведе от спокойствието на Централна Европа към напрегнатия и вечно кипящ Лондон. Този град и случващото се в него са главната причина моят избор допълнително да се затвърди. Англия ме промени като човек и артист. Показа ми вечно критичния английски поглед. Научи ме, че за да постигнеш нещо, трябва да дадеш всичко от себе си и да се бориш със „зъби и нокти”.

Номинирана си за една от най-престижните архитектурни награди RIBA. Какви бяха първите стъпки, които пое, за да стигнеш до тази номинация? 

За мен самата награда не е просто постижение за добре свършената работа през годините. Номинацията е изключително трудна да се постигне, защото няма правилна формула. Това признание се дава на най-иновативните и артистичните проекти, а сами по себе си тези определения са изключително субективни. За мен първата и най-важна стъпка се изразява в успеха ми да имплементирам моето изкуство в проекта ми. Такива идеи не винаги са лесни да се постигнат и смятам, че точно това постижение ми спечели номинацията и симпатията на толкова много хора. Сребърният медал на RIBA не е просто отражение на дизайна, а съвкупност от неуморен труд, започнал преди 6 години, подплатен с най-добрата оценка за годината в целия университет. 

Знаем, че учиш и живееш в чужбина, но ако беше тук – в България би ли избрала архитектурата като своята работа мечта? 

Пътят, който съм извървяла несъмнено е изиграл силна роля в моя избор и не мога да кажа как биха се стекли обстоятелствата, ако бях живяла в България. Швейцария е изключителна държава, силно повлияла световния архитектурен Брутализъм. Като се замисля много е вероятно да се бях фокусирала върху някоя друга сфера, свързана с много свобода, но несъмнено състояща се с много избор и дизайн. Както вече казах, моята личност е силно предразположена към свободния избор и волността да промениш света по свой начин. 

След като завърших образованието си в Лондон взех решение, че ще продължа своя път тук, в България. В следващите няколко месеца ще подготвям своя проект за номинацията и ще започна работа в строителна фирма у нас. Наистина съм горда и щастлива, че успях да създам живот и толкова много приятелства по целия свят, защото това наистина ме изгради и обогати като личност. Не мога да бъда сигурна какво ме очаква в следващите няколко години, но аз съм развълнувана и щастлива да опозная своята родина. 

Разкажи ни любопитна случка покрай проектите, които правиш. 

Студентските ми години в Лондон наистина бяха уморителни и напрегнати. Това, което ми помогна да се справя с архитектурните трудности бяха моите колеги. В магистратурата си аз за първи път усетих какво е работа в екип до такова ниво, че в безсънните нощи винаги бях със своите колеги. Интересното е, че точно поради тази причина ти успяваш да научиш, разбереш и усетиш истинския дизайн. 

Не на последно място оставям и така наречените Workshops (работилници). Те представляват помещения с най-иновативните техники за рязане на материали, изсипване на бетон и дори 3D принтери, CNC машини и други. Още в първата си година в университета аз умеех да работя с истиски материали и това ми помогна много. Можех по всяко време да направя идеите си в макети от техния реален материал и да тествам дали идеята е усъществима. Това също ми помогна и в личен план и на 20 години проявих интерес сама да реновирам и пребоядисам студентската си стая. Извадих късмет, че наемодателите я харесаха.

Пътят на успеха не винаги е равен, какво би посъветвала всички онези, които са решили да се занимават с архитектура?

Според мен в живота никога равенството не присъства, а напротив непрекъснатите усилия не винаги отговарят на очакванията. Архитектурното училище е един от най-неудовлетворяващите периоди поради огромния субективен фактор, наложен от избора и разбиранията на отсрещната страна. Този период бих казала, че е изпитателният срок за един млад артист и ако успееш да излезеш невредим, амбициран и окуражен, то това би била първата важна стъпка за един дизайнер. Моето лично послание е никога да не се губи желанието и креативността, за да може да станеш следващия Чарли Паркър.  


С какво би допринесла в развитието на архитектурата в България в един по-мащабен план?

Не бих искала да разкривам своя план за бъдещето, но изучавайки архитектурата в глобален и регионален план мога да кажа какво липсва в нашата страна. България и в това число нейната архитектура винаги е била повлияна от външни фактори. Смятам, че е време да се променят старите навици, да се отърсим от статуквото и да се опълчим на случващото се по света, за да успеем да създадем нещо ново, което да стане типично за нашата страна. Първата стъпка от моя план е вече в действие и се изобразява в създаването на мое собствено архитектурно бюро на име JK Vision, което за момента може да бъде намерено в Instagram (jk__vision). Там може да намерите както моите съществуващи проекти, така и идеите ми за развитие и вълнуващ дизайн. 


Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Виктория Цветанова

От град София съм, на 26 години. Завършила съм фотография като през по-голяма част от съзнателния ми живот съм се занимавала именно с това изкуство. Писането винаги ме е влечало като една неразделна част от фотографските ми проекти.

Оставете коментар

0 коментара