Koleliba - Номадско минималистично къмпингуване (ИНТЕРВЮ)
Aрхитектът, който стои зад иновацията Koleliba се казва Христина, на 26 години от Русе. Понастоящем след няколко години прекарани в Лондон, тя живее в София. Казва, че е архитект, макар че технически все още довършва образованието си в УАСГ.
Как се роди идеята за Koleliba?
Считаш ли, че това е една приятна идея за нов тип туризъм, която да е универсална навсякъде?
Идеята за мини къщата на колела не е мое дело и в много други държави отдавна съществува като дом за постоянно обитаване или като възможност ваканционно бягство. Така че аз не съм новатор, но този проект споделя моето виждане за почивка, както и разбирането ми за дизайн. За радост виждам, че Колелибата се харесва много, особено на млади хора. Да си си у дома и в същото време да си почиваш, където решиш да паркираш, за мен е уникален лукс и смятам, че в това е удоволствие, което е трудно да се опише. Номадското, минималистично битуване не е за всеки, но съм сигурна, че онези, които ценят идеята да живееш и ползваш само толкова, колкото реално ти е нужно, биха изпитали удоволствие от подобен вид туризъм.Как реагират хората на концепцията за Koleliba?
С наистина голяма радост казвам, че сме срещнали много положителни реакции у хората и това много ни зарежда. От вдигнати палци през стъклото докато пътуваме до заявки за други Колелиби, отношението към проектчето ни е силно позитивно и ни прави много щастливи.Имаш ли други идеи за подобни интересни проекти?
Към нас през изминалата година се обръщаха хора с всякакви странни, смели и интересни идеи и се радвам да споделя, че някои от бъдещите Колелиба проекти са вече в ход и са много любопитни. Някои от тях са мобилна класна стая, мобилен музей на екоразнообразието, както и пътуващо кафене, което да сбъдне мечтата за едно крайокеанско пътуване от близо 4000 км. Най-интересното и вдъхновяващо се оказват клиентите ни, които ни търсят с надеждата да реализираме техните мечти, а щом има такива положителни емоции, резултатът няма как да не е интересен. Иначе в момента работим по Колелиба Мини, която ще бъде изградена върху едноосно ремарке и ще се тегли с категория Б, което ще я направи много по-мобилна и ще бъде добра възможност за хората с по-ограничен бюджет, но със същия ентусиазъм за приключения.
Архитектурата е една област, към която се ориентират доста способни млади българи. Какви са твоите съвети към тях като човек, който вече успешно се е реализирал в сферата?
Аз реализарах успешно една моя мечта, която за радост придоби популярност, а за да се реализарам в професията трябва още много работа. Но от опита ми дотук, в България и малко навън, бих казала, че ако не си влюбен в архитектурата и не си готов да жертваш много, е по-добре да си намериш друга работа. И ако въобще приемаш архитектурата само и единствено като работа тогава тя сигурно не е за теб. За истински отдадените колеги, на които се възхищавам, тя е и хоби, и начин на мислене, и почивка, и свобода ... Аз извървях един път от 7 години, занимавайки се с това и бих казала на онези, които сега прекрачват прага на университета да се заредят с много търпение и им пожелавам усилията, които влагат в това доста тежко следване да им носят удовлетворение.
А ти самата защо избра да се реализираш в България?
Аз се върнах, за да завърша образованието си, но това не беше единствена причина. Фактът, че реализирахме „Колелибата" като проект именно в България значи много. За мен, тук възможността да осъществяваш мечтите си е не по-малка, от на което и да е друго място. След Лондон гледам на връщането си в България не като на даденост поради факта, че съм родена тук, а като на избор. Избор, който направих съвсем съзнантелно и година след завръщането си съм щастлива да кажа, че не съжалявам, макар че продължавам да се боря и да се надявам, че посоката ще продължи да бъде „само напред". Разбира се, не мога да не включа в микса на „Защо се върна?" и личните причини най-важната, от които беше появата на нашия син Борил, който не си представях да бъде роден някъде по света, защото чувствам че той, както и ние, принадлежим именно тук. Приемам, че това е нашият малък принос срещу обезлюдяването на държавата и част от желанието ни България да се развива и младите хора да я дърпат напред.
Препоръчай на нашите читатели твоя любима дестинация за пътуване, която да посетят с Koleliba.
Препоръчвам ви една бавна и дълга разходка по северното ни Черноморие, което за радост все още не се е превърнало в голям Слънчев бряг. Идете и вижте Дуранкулашкото езеро, порадвайте се на 11-километровата дива плажна ивица, минете през Крапец и продължете надолу, но без бързане - спирайте, почивайте, говорете си, пийте хубаво вино и си дайте време, защото понякога човек има нужда да си позволи да не бърза за никъде.
Вижте снимки на Koleliba отвътре:
Христина Станоева
2016-06-16 13:06:08 ReplyПресрасен екип сте създали от прекрасни,усмихнати,творчески и свободни по дух хора.И няма как да не съзавате прекрасни неща-нови,ефективни,съобразени с интензивността на днешното време и необходимостта да си мобилен с живота,работата,почивката,творчеството и баланса в него.Пожелавам все повече успех на успелите хора,защото това е добрият пример,че не условията правят нещата,а тези ,които сами си ги създават,радват им се и ги подобряват прогресивно.Това всъщност е истинският успех.
И един въпрос-каква е цената на тази чудна къщичка на колела и има ли готови или трябва да се поръчат и за какво време стават? Благодаря предварително.