Успелите споделят

Йоана Илиева е 18-годишна фехтовачка от София. Занимава се с този спорт от 10 години. В момента е в 12. клас в редовна форма на обучение в столично езиково училище.

Успехите ѝ започват, преди да навърши 14 години. Дебютът ѝ на международната пътека е 9-о място на световно първенство до 17 години. Няколко месеца по-късно, вече на навършени 14 години, става балканска шампионка за жени и печели първия си европейски турнир до 17 години. През 2017 става подгласничка на европейския шампион до 17 години и печели европейската ранглиста. През 2018 г. повтаря сребърния медал от европейското и първото място в ранглистата, но този път и отборно. Завършва пета на световното до 17 години, като остава на точка от медал, но се класира за младежките олимпийски игри, където също финишира пета и четвърта отборно.

През 2018/2019 влиза в горната категория до 20 години, където на 17 успява да завоюва 1-во място в световната ранглиста и бронзов медал от световното. Това е първият медал за България от времето на братята Етрополски и първият женски медал в историята на българската фехтовка. Оглавяването на ранглистата се дължи на 9 проведени световни турнира (купи), от които успява да отиде на 7 и да спечели 6 медала - 2 златни, 1 сребърен и 3 бронзови.

Сега, вече на 18 години, младежките турнири остават на заден план и започва да се изявява при професионалистите, където главната ѝ цел е класиране на олимпийските игри в Токио през 2020 г.

Как минава един ден на най-добрата състезателка по фехтовка на България?

Обикновено се събуждам, отивам на училище, след това на тренировка и в зависимост дали имам една, или две тренировки, излизам с приятели или уча. Вкъщи, за съжаление, не се прибирам преди 9 вечерта.

Фехтовката не е най-популярният спорт у нас. Какво те накара да избереш точно нея и как направи първите си стъпки?

Още от много малка исках да тренирам нещо и когато станах на 8 г., дядо ми искаше да запише всичките си внучки на спорт. В същия ден в класната стая влязоха треньори по фехтовка. Те бяха взели със себе си маски и саби и това много ме впечатли. Още същата вечер отидох да пробвам и така, без да се усетя, минаха 4 години, в които аз тренирах в училищния салон и дори не ходех по състезания. Впоследствие двете тренировки на седмица не ми стигаха и започнах да обикалям и други училища, както и да посещавам националния стадион през уикендите. Без да се усетя, правех по 7 тренировки на седмица и именно така ме забеляза и националният треньор Ивайло Воденов, който е мой треньор и до днес.

Ти си считана за един от най-големите ни таланти във фехтовката. Какво е усещането да си лидер в този спорт едва на 17 години?

Аз не се чувствам като талант и като цяло сравнявам себе си с конкуренцията извън България - така осъзнавам, че имам още върху какво да работя, и се опитвам като лидер да го покажа и на останалите в залата. Имаме много потенциални бъдещи шампиони и те трябва да се научат на същото.

Кой е любимият ти момент от спортната ти кариера досега?

Имам много вълнуващи моменти, всяко заставане на пътеката е едно ново преживяване, но ако трябва да избера един, то това е спечелването на медала ми на световното в Полша. Все още, когато говоря за това, сърцето ми започва да тупти.

Успехът ти беше широко отразен в медиите, но подобни примери невинаги стигат до хората. В тази връзка вярваш ли, че добрите новини могат да помогнат на българите да бъдат по-уверени в себе си и да повярват, че и в България могат да се случват хубави неща?

Да, определено, много хубави неща се случват всеки ден, но за съжаление, ако седнеш пред телевизора, само можеш да се разстроиш. Смятам, че трябва да се отдава много по-голямо значение на хубавото, и тогава цялата държава ще трупа положителна енергия и ще постигнем много повече.

А какво искаш да постигнеш в бъдеще?

Искам да се запиша да уча в университет и да продължа да тренирам. Искам всички в България да знаят коя съм и да остана като легенда за родината си. И не на последно място, бих желала аз да поставя едно ново начало и след мен да има още много таланти.

Сподели ни твой нетипичен навик или странен ритуал, който ти помага преди състезание.

Целият състезателен ден представлява един ритуал за мен. Но може би най-странният е, че винаги в индивидуалната надпревара играя с едни и същи фехтовални чорапи. Те са ми на около 4 години и слагам втори чифт под тях, защото са изтъркани, но винаги, когато съм се опитвала да ги сменя, резултатът не е задоволителен.

Кажи ни за три неща, които те вдъхновяват и мотивират, и защо?

Това са моята родна страна, която нося в сърцето си и искам да покажа на света. Следват моментите, в които заставаш на стълбичката, разпънат знамената и видиш българското, наредено заедно с най-големите държави, и чуеш българския химн из цялата зала. И на трето място, но не и по важност, това е треньорът ми, който винаги ми вдъхва надежда, когато имам нужда от това, и ми помага в трудните моменти.

Снимки: Мартин Станев и личен архив