Йоана Николова: Мисля, че писането е моята първа любов!
Книгата като прозорец. Книгата, която отваряш и проветрява "вътрешната ти стаичка". Книгата като бриз, като стихийно бедствие. Книгата като реален разказ или като митично послание. Книгата като билет. Билет към срещата ни с една млада писателка.
Изпитвам истинско удоволствие, когато общуването ми с млад човек "натрие носа" на скептиците, които хулят новото поколение. Обичам да съм част от опозицията на изреклите "няма надежда". Това е чувството, когато застанеш и се запознаеш с момиче, което с думите си, поведението, излъчването и посланието, коeто носи, ти доказва, че България е толкова богата!
Тя е Йоана Николова. На 14 години от София, учи английски и френски в СОУ "Свети Седмочисленици". Обича да чете и определено Хари Потър е нейният фаворит. Шумът от разлистването на книга толкова я привлича, че понякога с нейната приятелка Злати отиват в някоя книжарница и прекарват там часове в четене на нови книги.
Срещаме се с нея, защото освен любовта към четенето, тя има сърце на писател. Сърце, което "говори" на страниците на първата й авторска книга - романът "Параноя". Помолихме я да допълни представянето си:
Определено не бих казала, че водя интересен живот, за който хората биха чели. Преди да започна да се занимавам с фигурно пързаляне или писане, прекарах три години в театъра. Не тренирам фигурно пързаляне от много време, но съм имала победи и загуби в няколко състезания. И най-накрая бих казала, че любовта към писането е била и ще бъде част от живота ми, с каквото и да се занимавам.
Как се отключи любовта ти към писането?
Не мога да си спомня как започна всичко, но откакто се помня пиша разкази или стихове. Мисля, че писането е пряко свързано с въображението. А и ако си човек като мен, и всяко нещо те вдъхновява, то можеш да напишеш история за всичко, което те заобикаля.
"Параноя" - това е романът, чийто автор си ти. Как стигна до написването му?
Всичко започна, когато един ден, след прочитането на книга, ми дойде идея. Реших да я запиша и след време се върнах на нея. Започнах да описвам всеки детайл за героинята си и мистериозния й град. Смешен факт е, че в началото на книгата имах друго име за героинята, но една вечер сънувах странен сън. Виждах образа й, но името й беше друго. Тя настояваше, че се казва Холанд. Тъй като още бях на първа глава, промених името.
Имаше ли цялата картина в ума си, или случките и персонажите се появяваха в движение?
Пишейки книгата, всяко нещо ме вдъхновяваше и за всяка глава имах различни идеи. Историята се промени поне милион пъти от началото на книгата до края, но персонажите винаги си оставаха същите. Намирането на муза също беше трудно. Понякога, когато имах свободно време, просто не ми се пишеше, а друг път вдъхновението ми идваше в три часа през нощта - събуждах се и пишех.
Какво е да видиш мислите си на хартия - сподели ни за това как се чувстваше, след издаването на книгата?
Да знаеш откъде си започнал и да видиш къде си свършил е невероятно. Чувстваш една особена гордост от някого, когото не можеш лесно да поздравиш. Да видиш близките си още по-горди те прави неизмеримо щастлив.
Писането ли е твоята страст?
Писането е най-силната ми страст. Дори е нещо повече. Можеш да изразиш чувства, спомени, наблюдения. Ако имаш талант, можеш да опишеш една картина по-добре от художника. Мисля, че писането е моята първа любов.
Занимаваш се и с фигурно пързаляне - разкажи ни повече за това.
Фигурното пързаляне е един много нежен и красив спорт, а и е единственият в целия широк свят, в който може да се каже, че ме бива. Любимата ми част от това е, че усещаш студа на леда под краката си и кипящата кръв, която тече във вените ти.
Кое усещане е по-сладко - това на леда под краката ти, когато се пързаляш, или това на хартията, когато пишеш?
Усещам две напълно различни неща, правейки двете. Енергията, която изпълва тялото ми и ме зарежда като батерия, изпитвам върху леда. А нетърпението да прочета какво пръстите ми са написали, е нещо съвсем различно. Обичам звука на тракащата клавиатура под пръстите ми почти толкова, колкото стърженето на ножовете по твърдия лед.
Какво е посланието, което искаш да споделиш на другите чрез нещата, с които се занимаваш?
Нямам послание. Както всеки друг читател приема написаното различно, така и аз се надявам моите читатели да имат своето собствено мнение и разбиране. Не мога да кажа на никого как да вижда и да си представя нещата.
Какви книги обичаш да четеш?
Любимите ми жанрове са фентъзи и хорър. Обичам да чета криминални книги като сагите за Шерлок Холмс и Мосю Поаро, но не съм фен на романтиката или комедията. Най-любимата ми книга завинаги ще си остане Хари Потър. Чела съм много книги, но досега не съм открила по-интересна или по-завладяваща история.
Каква е "магията", която търсиш?
Аз мисля, че магията е навсякъде около нас, но човек трябва да поиска да я види. Не е нужно да видиш летящо момиче, за да разбереш, че магията съществува. Ами децата преборили тежки болести или спасените мъже и жени от войната?. Но за онези, на които сивото ежедневие е омръзнало, може би за тях написах книгата, изпълнена с нереални неща.
За какво мечтаеш?
Нямам мечта, която да не може да се превърне в реалност с много работа. Искам да стана адвокат, да имам дом и семейство. Определено мога да кажа, че една мечта вече сбъднах.
Да очакваме ли втора книга?
Ако прочетете книгата ми ще разберете, че финалът е отворен и в момента работя по продължение. Не знам кога ще излезе втората ми книга, но мога да ви кажа, че ще се казва "Дежавю" и няма да бъде по-малко интересна.
За тези, които искат да разберат още за Йоана или да се сдобият с романа й споделяме този линк.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
