Успелите споделят

Йоана Тодорова е участник в кулинарното предаване „Мастър шеф“, където печели 3-то място. Останалите я познават като „Богинята на яйцата", защото тя може да ги приготви по 27 различни начина. Днес смело върви по пътя на следващата си мечта - собствен яйчен ресторант. За пътя на успеха и това, което я вдъхновява, разказваме сега.

Какво  е усещането в момента - вървиш към успеха или вече си успяла?

Ооо, далече съм от успеха! И си мисля, че човек, който реши, че е успял, значи вече е изостанал – няма какво да гони. Вълнувам се – в рамките на 5 години започвам за 3-ти път от нулата – от самото начало на една сфера, която не познавам. Този момент крие особено очарование – откривам нови и нови пластове на града си, на бизнеса, на средата. Вярвам, че тъкмо ентусиазмът от идейната фаза ти помага да се справиш с неочакваните шамарчета на това, което тепърва предстои.

Устремено вървиш по пътя на твоята страст. Кога се роди мечтата и как тя се превърна в професия?

Интересно е как човек мечтае, в моменти, в които има някакъв проблем. В моя случай беше здравословен – имах проблем със стомаха – докторът каза да заложа на италианска диета – паста, пица и пр. Започнах да готвя паста всеки ден за целия ни офис (от трима души тогава) и преоткрих свойствата на това малко чудо яйцето. Освен това бях останала без пари и се чудех как да оптимизирам бюджета за обяд.

Една елементарна карбонара отключи интереса ми и започнах да изследвам пътя на яйцето в кулинарията, за да се убедя, че е безкраен – от салати до ястия, сосове, десерти, шейкове – яйцето е хамелеонът в кухнята, няма излишни претенции и не поставя ограничения – само помага. Вече три години мечтая за яйчен ресторант и идеята не ми дава мира сутрин и вечер.

Започнах доста плахо – на миналия Великден реших да организирам неделен обяд за моите приятели и те ми дадоха куража на продължа пак, и пак, и пак ... така, че сега имам към 40 организирани събития. Понеже не съм професионалист, не знаех как да подходя към много неща чисто организационно – например, те ми даваха поръчката си, написана с химикал на листче с името си и аз ги извиквах, когато стане време да си я вземат. До ден-днешен си пазя листчетата. Понякога, когато имам нужда от сили и вдъхновение, си ги слагам под възглавницата нощем. Още не смея да се нарека професионалист, но определено тази дейност заема голяма част от времето ми, а иска ми се и цялото! И водите май ме водят натам...

Какво те научи участието ти в Мастър шеф?

Фокус. Когато стане напечено идва времето, в което да приоритизирам. Обичайно не искам да изоставя никой проект от живота си, но тогава се наложи – физическата и емоционална умора си казаха думата. Освободих се или замразих всичко друго и се съсредоточих само в състезанието. И за първи път в живота си се фокусирах само в едно нещо без угризения. Трябва да кажа, че усещането беше ОГРОМНО облекчение и душевна свобода. Препоръчвам го горещо.

Има ли нещо, което не обичаш да готвиш?

Ммм, май не. Не обичам тежките миризми и подозирам, че ако ми се наложи да сготвя насекоми, сигурно няма да го приема с радост. Въпреки това, щом преодолях онази неприязън към сутляжа от детската градина, значи нещата вървят на добре! 

Защо избра да останеш и да се реализираш в България?

Първата идея изобщо за чужбина беше както обикновено за университет навън, но имаше доста пречки – беше скъпо, нямаше много възможности за стипендии, тъй като още не бяхме част от ЕС и т.н. Дори и тогава не съм си представяла друго освен да уча и да се върна пак. Смятам, че тук си тежим на мястото и, че ако човек си дава същия зор тук, какъвто би си давал и навън, ще направи повече – наречи ме мечтателка, ако искаш!

Какво те вдъхновява?

Напоследък ме вдъхновява красотата на човешката душа - за мен тя е в добротата, в обичта, в грижата, във вниманието, което не виждаш, но усещаш и най-вече - усмивката в очите! Също много се увличам по красотата на продуктите от кухнята в естествената им среда – плодове, зеленчуци – всичко си има причина да съществува и то точно такова, каквото е!

Каква е рецептата за успех?

Май всеки трябва да я забърка сам. Но най-общо започваш с пълна импровизация над себе си, за да видиш как реагираш в определени ситуации - сам да се огледаш отстрани, за да можеш после сам да се хакнеш там, където нещо ти куца. Стига да поискаш!

А тайната съставка?

Зор. Ако не можеш да си даваш сам зор, намери си някой друг, който да ти дава.

Според теб какво трябва на младите, за да имат успешна реализация у нас?

Вярвам, че на първо време им трябва да се заобиколят с други млади, които да са като тях – действащи, с идеи и непримирими. После им трябва гласност и упоритост. Гласност – за да знаят, че не са сами, когато имат нужда от подкрепа и упоритост, за да са постоянни в действията си. Това респектира. Мисля, че така може да се отключат и много други звена по веригата. Например администрация, политическа воля, ако щеш... Ако синът на някой бюрократ се бори денем и нощем заедно с още 20 свои приятели с някой проблем, то бюрократът ще се стреми всячески да им помогне, не е ли така?

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.