Интервюта

Чаровната млада писателка Йоана Вълчева е автор на два романа „Съвест“ (2016) и „Пегол“ (2017). Самата тя ги определя като романтични трилъри, в които се преплитат напрежение, динамично случващи се събития, убийства, заговори и любовни сюжети. В творчеството си тя разглежда темата, която е избрала, от друга гледна точка – тази, за която повечето от нас рядко се замисляме, тази, която обществото и медиите рядко ни показват. Освен с писане тя се занимава и с дигитален маркетинг. 

Талантливата авторка създава кампания под надслова „България чете“, която стартира на 1 ноември (Ден на народните будители), обединяваща българските автори, книголюбците и приканваща останалите да се потопят във вълшебния свят на книгите. Освен че ще могат да прочетат страхотни книги, участващите ще могат и да ги дискутират с други приятни ентусиасти в социалните мрежи. Ще има много изненади, позитивизъм и най-вече – въодушевлението, че си част от надслова – „България чете“.

Разкажете ни за кампанията, която създадохте под надслова – „България чете“. Каква е идеята ви?

Идеята за „България чете“ дойде покрай публикуваните статистики за най-четящите нации, както и покрай битуващото от години обществено мнение, че българите не четем и че младите не четем. Няма как да кажа дали това мнение е вярно или не, но реших, че никога не е лошо да се провокират повече хора да четат.

Ние, съвременните български автори, имаме ограничен книжен пазар в България и съответно сме в конкуренция помежду си. Всеки от нас се стреми да привлече повече читатели към творчеството си и това е нормално. Лесно е обаче да привличаш хора, които така или иначе четат, но колко от нас са успели да накарат нечетящи хора да заобичат книгите? Ето това е наистина трудно нещо! И в името на подобна кауза смятам, че съвременните български автори трябва да се обединим.

Така стартирах кампанията „България чете“, без да имам представа какво ще се получи. Целта ѝ е да накара колкото се може повече българи да четат, без значение колко точно. Всеки един е равен на победа.

Още преди стартирането на кампанията (1 ноември) над 1000 души се включиха, а много други автори и известни личности застанаха с лицата си в подкрепа на инициативата. Не вярвах, че ще има толкова голям интерес и толкова хора ще откликнат, но случващото се ме радва и ми подсказва, че България наистина е имала нужда от подобна инициатива.

Какво послание желаете да придадете и към кого е насочено: към четящите или към нечетящите?

Посланието на кампанията е, че книгите могат и би било хубаво да бъдат част от ежедневието на хората. Да прочетеш поне една книга в месеца няма да отнеме толкова много от времето ни през деня, но магията и новите неща, които ще научиш, са незаменими. Вярвам, че четенето като ежедневен ритуал може да подобри значително качеството ни на живот.

Кампанията е насочена и към четящите, и към нечетящите. Както казах, колкото повече, толкова по-добре. Разбира се, по-лесно откликват четящите, но виждам как участниците в кампанията канят свои приятели и дори самите те са готови да се предизвикат, като четат жанр, който по принцип не четат.

Как хората могат да се включат и по какъв начин ще ги обогати това книжно предизвикателство?

Записването е много лесно. Става през страница в сайта ми и единственото, което трябва да въведат, е име и имейл. Така на пощата си получават достъп до фейсбук групата на кампанията.

Докато участват в предизвикателството, в рамките на 5 месеца ще имат книжни задачи, ще се запознаваме с различни жанрове, ще дискутираме, ще има и онлайн срещи със съвременни български автори и известни личности, които ще разкажат за своите любими книги. В самата група вече има една чудесна атмосфера и енергия между участниците, много са активни и вярвам, че се сформира готина читателска общност.

Бихте ли ни издали малко от изненадите, които сте подготвили за четящите участници?

Най-големите изненади ще са тези срещи със съвременни български автори и известни личности. Смятам, че за хората би било много интересно да се докоснат до хора, които създават книги, или до такива, които са известни в България, но които споделят любовта към четенето. Също ще могат да им задават въпроси по време на излъчванията.

Освен това някои от нашите партньори са осигурили отстъпки и книжни подаръци.

Виждате ли положителна тенденция към увеличаване на броя на четящите?

Наистина ми е трудно да кажа, тъй като всеки от нас гледа света през различна призма. Моята призма ме среща основно с четящи хора. Също имайки предвид, че моите читатели се увеличават, ми се струва, че има такава положителна тенденция. Но дали реално е така, може би по-скоро книжарниците биха могли да кажат.

Какви други методи и подходи според вас биха стимулирали младите да четат повече?

Младите хора винаги се стремят към това да са модерни, така че най-лесният начин е за тях четенето да се превърне в нещо модерно. Как би могло да стане това? Ако техните идоли също четат и показват това публично, например.

Как описвате българския читател?

Българският читател има много лица. Полът няма значение, възрастта няма значение, дори финансовото му положение няма значение, защото в момента има голям достъп до безплатни книги не само чрез библиотеките и читалищата, но и благодарение на безплатните електронни книги. Тук включвам дори „пиратските“ електронни книги, които може и да нарушават авторското право, но реално съществуват и реално се четат от българите.

Единственият според мен общ признак е, че читателят носи любовта към книгите в душата си и за него четенето е вид необходимост като нуждата от храна, въздух и вода.

Като автор на 2 книги кажете кои сюжетни линии и персонажи интригуват българския читател?

Отговорът ми на този въпрос отново ще е пречупен през личната ми призма, но моят опит показва, че българските читатели харесват съвременни, динамични сюжети, разглеждащи важни и наболели проблеми. Определено обичат обратите и изненадите в действието.

Нещо важно, което търсят – добре изградените персонажи със свои лични истории, товар от миналото, допуснати грешки, недостатъци и автентичност на изказа.

Как бихте мотивирали хората, които мечтаят да издадат книга, но се страхуват?

Страхът е нещо хубаво – той е като проверка, чрез която да разберем доколко мечтата е истинска и наша. Ако сте готови в името на мечтата да пренебрегнете страха, значи скачайте смело!

Пътят на автора не е лек път и аз лично съм срещала доста трудности, докато издам книгите си. Коствало ми е много сълзи, усилия, време, труд, борба и пари, за да сбъдна тази мечта. Налагало ми се е да излизам от зоната си на комфорт, да правя неща, които заради друго не бих направила, да се уча в движение.

Моят ключ към успеха е да не се отказвам въпреки всичко това. Понякога можеш да поспреш, да си починеш или да помислиш, но важното е да продължиш. Самата аз съм имала моменти, когато съм била на косъм да се откажа. Най-вероятно и в бъдеще ще имам такива. Но това е част от живота – винаги има трудности.

С постоянство и дисциплина може да се постигне всичко!

Да очакват ли скоро читателите трета книга от вас?

Работя по нов роман, но е в съвсем начален етап, така че да не го очакват скоро. Темата е тероризмът, като отново ще дам една съвсем различна и може би малко провокативна гледна точка на този толкова деликатен проблем.

Бавя се с написването, защото отделих доста време за проучвания, а и усещам, че тази книга е голямо предизвикателство за мен. Летвата този път е вдигната високо, което едновременно ме плаши, но и мотивира още повече.