Успелите споделят

Това е една вълнуваща среща. Разговорът, който се роди от нея, ще бъде актуален не само днес, но и след стотици години. Та нима има човек, чието сърце да не трепва при срещата му с Ирен Ямами - българката, живееща от дълги години в Япония, но пазеща любовта към България и българските шевици в сърцето си.

Нещо повече - тя има школа, в която учи тамошните жени на български шевици, и пише книги, в които успява да предаде всичко, което е научила от дете до днес на идните поколения.

Можем да говорим толкова много за нея. И все пак - нека дадем думата на тази великолепна жена. Има какво да ни разкаже...

Здравей, Ирен! От дълги години живееш в страната на изгряващото слънце. Разкажи ни за първата си среща с Япония?

Здравейте! Първото впечатление е, естествено, на токийската аерогара "Нарита". След като кацна самолета, останахме там поне още няколко часа. Първо, трябваше да минем през карантината и да оставим моето куче там, което беше много болезнена раздяла, макар и само за 2 седмици. Когато се прибрахме у дома, заварихме всички негови братя и сестри събрани и в очакване. Оттогава неусетно минаха почти 30 години.

Макар да сте в тази далечна за България страна, не сте престанали да бродирате български шевици. Откъде идва тази любов към ръкоделието?

Майка ми винаги или бродираше, или плетеше, но не я помня без ръкоделие в ръка. От нея възприех тези, както и други ръкоделни умения. Бродирам откакто се помня. Тук така се стекоха житейските обстоятелства, че имах много повече възможности и време да се занимавам с ръкоделна работа.

 Постепенно интересите се разрастнаха и освен хоби се превърна и в работа. Японците много уважават и ценят всичко традиционно. Българската бродерия със своя колорит неизбежно привлича погледа и интереса. Освен това японците са много отворени към нови, непознати и интересни неща.

Тъй като омъжените жени не работят, то и имат време и възможност да се занимават с бродерия, низане на мъниста, икебана или друго хоби. В моята школа се занимаваме с много видове бродерия, българската бродерия е част от безбройните видове, характерни за всяка страна. Като цяло интересът към българската традиционна култура е много висок и все повече се засилва.

Автор сте на две книги – "Архаични символи в бродерията" (2012 г.) и "България в шевици" (2016). Моля представете ни ги на кратко.

Да, това са двете книги, издадени през последните няколко години в България, но имам и книги, издадени тук, в Япония.

Имах невероятната възможност да познавам и обменям идеи и информация с проф. Мари Б.Кели, която дълги години се занимава със символиката в бродерията. Тя беше тази, която ме накара да напиша книгата „Архаични символи в бродерията”, за което съм и безкрайно благодарна.

Книгата „България в шевици” се появи като резултат от избродираната карта на България. За направата на картата са използвани 144 шевици и мотиви, географски разположени според мястото, за което са характерни.

По компилацията работих почти 2 години. През 2013 г. бях на гости на проф. Кели и с нея обсъдихме много от мотивите. Някои от шевиците са добре познати, други не чак толкова, има и много нови. На 3 март 2014 г. заедно с Д. Сомова започнахме бродерията, която продължи 1 година. В бродерията се включиха и няколко от жените от школата ми за бродерия.

Книгата е на три езика – български, английски и японски в едно книжно тяло. Съвсем скоро предстои представяне на книгата пред японските почитатели на българската бродерия. Книгата включва схемите на всичките 144 шевици, подробно обяснени характерните за българската бродерия, бодове, представени и графично, и описателно и съвсем малка информативна част за символиката на мотивите.

Докато обмислях и осъществявах всичко това, дори и за миг не ми е минавало през ума, че ще се предизвика такъв интерес и ще се стигне и до публикация на книга. Започнах картата и я направих с най-добри намерения. В момента снимки на същата се използват от кого ли не и за какви ли не цели. 

Това, което исках и продължавам да настоявам да се избягва, е политизирането на народното творчество, особено за извличане на лични дивиденти. Народната шевица се е запазила през вековете с цялата си колоритност и символика, докато имената на разни случайно попаднали в политиката личности дори няма и да се запомнят. Много е грозно, сякаш щом е за дивиденти, то всичко е позволено. За съжаление, мога да дам много подобни примери.

Другото, на което трябва да се наблегне и да се положат много усилия, е да се избавим от кича, който просто е превзел пазара и принизява вековната стойност на традиционната шевица.

Към днешна дата работите ли върху някой нов и интересен проект?

Да, просто не ми е възможно да остана, без да разработвам нещо, особено ако е свързано с бродерия. В момента работя по един много голям проект тук, в Япония, но за сега ще го запазя в тайна.

Също така, с моя много добра приятелка започнахме работа и по нова книга, включваща и история, и бродерия, която се надявам ще предизвика голям интерес, но и този проект за сега е тайна.

Създателите на Uspelite.bg наскоро стартираха своя нов проект - Носия. Вдъхновени от миналото ни, облеклата целят да пренесат фолклора в ежедневието ни по съвременен и елегантен начин. Смятате ли, че българските шевици имат място в съвремието на хората?

Темата е много обширна и с много смесени преимущества „за” и „против”. Идеята за проекта ви е много похвална и добра, но ако мога да дам съвет, то на всяка цена се консултирайте с етнолог. Ако сметнете за неоbходимо, мога да посоча няколко имена на етнолози, които ще ви помогнат с насоки и консултация.

В момента в България има много ателиета за народни носии, които обаче бълват абсолютен ерзац на пазара и то на високи цени. Знаете ли, понякога ми става наистина много болно, когато видя кимоно на цена между $ 5000 и $ 10 000, които са нормалните цени за кимоно. В същото време нашите прекрасни носии да се продават на битака или в еВау и то, при положение че уж има някакъв закон всеки да декларира лични предмети, които имат антична или музейна стойност.

Не съм сигурна има ли го този закон, или си остана само на ниво „проекто”, но картинката е много тъжна. Болката ми идва най-вече от това, че вече е невъзможно да се направи истинска автентична носия, нито има материалите, нито има кой, а кимоната се тъкат и шият до ден-днешен.

Така че идеята ви е повече от повална и ви пожелавам да я реализирате така, както трябва за да има какво да остане за поколенията.

Пожелайте нещо на нашите читатели.

От сърце желая на всички да намерят точното си място и призвание в страната, в която са избрали да живеят. Грижете се децата ви да поемат колкото може повече от старите български традиции, за да достигнат те и до внуците и правнуците ви. Колкото и да е малко то, си заслужава.