Успелите споделят

Тя е Ирена Иванова (Рене Карабаш). Нейният актьорски дебют във филма на режисьора Ралица Петрова "Безбог" грабна не само "Сърцето на Сараево", но и сърцата на зрителите в Европа и у нас. "Камшици"-те ѝ уцелиха право в целта всеки, който вярва, че думите могат да парят по кожата, а дебютната ѝ стихосбирка "Хълбоци и пеперуди" остава докрай вярна на самата Рене. Най-новият ѝ проект - Творческа академия „Заешка дупка“, стартира съвсем скоро и след толкова много успешни начинания не се съмняваме в успеха и на това. Научи повече за Ирена (и Рене) от следващите редове.

Ирена или Рене? Има ли значение как се обръщат хората към теб?

За мен имената, както и тялото са опаковки, с които идваме и на които духът не принадлежи. В случая всеки се явява ползвател на собственото си тяло и име. За мен не важно с кое име се обръщат към мен а как.

С каква мисъл се будиш сутрин?

Топла ли е другата половина на леглото ми.

После редовните неща – времето няма да ми стигне за нищо от това което имам да правя, по-добре да си направя кафе или макарони.

Ти си писател, актриса и режисьор. А сигурно и поне още 100 неща. Кое ти е най-любимо в момента?

В момента ми е най-любимо да си мисля за морето и за момента, в който ще бъда само писател там. А той наближава. Иначе не знам… Нямам по-любимо и най-любимо. За да си добър писател, трябва да си добър четец, същото е и с режисурата и актьорството. Мисля, че нещата са неделими.

Аз съм всичко и нищо от това което съм. Важното е, каквото и да правиш да бъдеш искрен и в абсолютна връзка със себе си. Тоест с Бог.

Как разпределяш времето си между толкова много занимания? Труден ли е балансът между работа и личен живот?

Ще го кажа така: нещо като да жонглираш с ножове, докато вървиш на въже от простора. Опитваш се да не нараниш хората край теб и да не нараниш себе си. Личният живот е живително нужен и трябва да се обгрижва, да му служиш, да бъдеш добро куче. И с най-големите си успехи и придобивки, човек не е нищо без своя Стопанин.

Наскоро стартира приемът в Творческа академия „Заешка дупка“. Кои бяха най-големите трудности, които срещна при осъществяването ѝ?

Всичките дини, които трябваше да хвана под една мишница. Но пък имам късмета зад мен да застанат няколко човека, които да ми помогнат с нелеката задача, която започнах – да намеря пишещите хора на България и да им помогна да се развият и реализират, събирайки ги с едни от най-големите имена на българската литература, кино, телевизия, театър и публицистика. За мен самата срещите с тези хора са крайно вълнуващи и нямам търпение да дойде краят на септември…

Какво те вдъхновява?

Камъните в обувките на хората и в моите собствени обувки. Тези малки, болезнени обстоятелства, за които никой не говори.

Всички пишещи хора обикновено са и четящи. Какво обичаш да четеш? Препоръчай ни някоя книга.

Последната книга, с която не се разделям е Поетичния сборник на Марк Странд – „Частица от бурята“, в превод на Кристин Димитрова и Катя Митова. За роман.... един от любимите ми романи е „Моето Опяване“ на Дулсе Мария Кардозо. Поезията на Хулио Кортасар завинаги и навсякъде, дори под душа. А романът, който дочитам в момента е „Да четеш Лолита в Техеран“ на Азар Нафизи. Тази книга надниква под бурката на Иран, под която се крият начервените устни, които четат забранена литература. Красиво и страшно е.

Благодарна съм, че съм се родила тук и мога да отворя в парка Гетсби или Лолита, когато поискам.

Каква е твоята рецепта за успех?

Пот, търпение, вяра и good vibes.

Опиши ни България на твоите мечти.

Повече усмихнати хора с добри намерения, които човъркат иззад смисъла, а не такива, които си човъркат носа и издават звуци, сходни на „мрън, мрън мрън, ох, мрън, уф, пръц…опааа…“. Промяната започва от нас самите. Няма как един организъм да е здрав, когато клетките му са болни.  

Какво ще кажеш на хората, които искат да се занимават с това, което обичат, но се страхуват от критика или провал?

Този страх е илюзия, която създаваме. Тя пречи на креативността и уникалността на човека. Подтиква към сравнение и често към самия провал. Но пък провал няма, ако си дал всичко от себе си. Бъдете смели, защото всичко, което помислите ще бъде. Изборът е в нас, дали ще видим сянката на заека като вълча сянка. Не робувайте на идеали, а на себе си, вие сте важните, не мнението на група скучаещи хора. Каквото и да направите, кучетата винаги ще лаят.

Минете от светлата страна на улицата и си свиркайте. Нищо чудно някоя птичка да кацне на рамото ви и да зачурулика с вас.

И като за финал - сподели ни бъдещите си творчески планове. Какво да очакваме в скоро време?

Скоро установих, че правенето на планове е абсолютно излишно, защото животът е непредсказуем и те изненадва за секунди. Затова ще кажа, че нямам планове. Пък ако успея да допиша романа си през лятото ще е хубаво. И Академията да стартира безпроблемно на есен – чудно. Важното е да сме живи и здрави, другото е поправимо.

Снимки: Наталия Калчева

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.