Свободни

Вярвам, че почти всеки от нас понякога се изморява от града и си казва "Ще се преместя да живея на село!". За хората, живеещи в София, това понякога се случва по 3 пъти на ден. По-късно тази идея обикновено отшумява, но в някои случаи се загнездва в съзнанието. Да, обаче може да нямаме имот на село, баби и дядовци, при които да отидем. Тогава на помощ идва Ирена Ненчева и нейната инициатива "Имот под наем БЕЗ наем". Чрез нея собственици на пустеещи къщи могат да се свържат с хора, които искат да живеят на село (или обратното) и взаимно да са си полезни. Всеки получава това, от което има нужда, а големият победител е българското село.

Идеята на Ирена ѝ хрумва, когато тя самата се нуждае от подобен "бартер", но с времето се разраства и вече е обслужила стотици хора. Самата тя живее на село от 3 години, отглежда зеленчуци и се чувства по-добре от всякога. Как една актриса в Държавен куклен театър Бургас се справя с пътуванията между града и селото и какво има да ви разкаже за връзката с корените и природата - прочетете в следващите редове.

Как се роди идеята за „Имот под наем БЕЗ наем“?

Идеята се роди от конкретна ситуация. Преди години търсих селска къща в района около Бургас, като нямах намерение да купувам, защото знаех, че ще живея там временно. Аз имам къща на село в друга част на страната и знаех, че ще се върна там и именно заради това не подходих към ситуацията като купувач. Направи ми впечатление колко много празни, но запазени къщи има по селата. Тогава ми хрумна и идеята да се обадя на един собственик на празна къща и да му предложа да живея в неговата къща, като ще се грижа за имота и ще го поддържам, но няма да я купувам или да плащам наем, а просто да направим един тип бартер.

Като споделих идеята си с моя приятелка, тя реагира доста учудено и изрази съмнение, че някой би предоставил имота си за живеене на чужд човек. Донякъде с цел и да опровергая този скептицизъм същата вечер създадох „Имот под наем без наем”, за да докажа, че това е една практична идея. Така се роди инициативата и започнах да работя по нея, да я разпространявам и да събирам съмишленици. 

Какви трудности срещна в началото при нейното реализиране? Кой ти помогна?

Винаги ще помня първия човек от Бургас, на който споделих идеята и това, че имам нужда от техническа помощ за нейната реализация. Той прегърна хрумването ми и застана до мен, като започна да ми помага да поддържам и развивам facebook групата. След това се появиха и други помощнички, които и до ден днешен помагат в администрирането на групата. Това бяха непознати за мен хора, които видяха, че има бъдеще в тази идея и харесаха светогледа, който се съдържа в нея - да споделиш с другия своя потребност и да се съчетаете по интереси, и накрая това да бъде полезно и за двете страни. 

Една селска къща, която можете да ползвате под наем...без наем. 

Как се развива проектът към днешна дата? Колко хора са се възползвали от нестандартната услуга?

В сайта на инициативата в момента има 1145 обяви от двата типа. Това е резултат в рамките на година и половина от съществуването му. В самата група има около 34 500 души. Това са хора, на които им е допаднала тази идея и възможност за съчетаване на интереси в полза на живота на село. Реализирани обяви до момента имаме около 145. Толкова са споделили с мен и в групата, че са се намерили в търсеното, но има още, които със сигурност са намерили това, което търсят, но не са ни уведомили. 

Какви са предимствата и какви недостатъците да живееш на село?

Според мен това е много относително за всеки човек. Предимствата са ясни - това е естественият начин на живот на човек, спокойствие близо до природата. Лично за себе си аз не виждам недостатъци. Много хора могат да посочат недостатъци, но те биха важили за тях, а не за мен. Аз мога да ви кажа това, което съм срещала - искат се много грижи за имота, налага се често пътуване до града, липса на работни места в селата и много други. За мен това са препятствия да бъде осъществено живеенето в селска къща, което е породено от различни трудности за самите хора, но при желание всичко може да се надмогне.

Ето аз имам кола и работя в града. Връщам се вечер, но тези вечерни часове, които ми дава животът на село не мога да получа в града. Иначе разстоянието не е голям проблем - селото е на 25 километра и се прибирам за около 30 минути. Много хора в градовете пътуват повече време с градски транспорт до и от работното си място. 

Някой може да няма възможност да си позволи да живее на село чисто финансово, друг да е гнуслив към животни, насекоми и други подобни екстри, които вървят ръка за ръка със селския живот, а трети може да не иска толкова голям ангажимент като поддръжка на имота, който е много по-голям когато говорим за една къща на село в сравнение с един апартамент. 

По твои наблюдения, кога някой човек е готов да напусне големия град и да се установи да живее на село? С какви очаквания подхожда?

Отново е различно за всеки. Най-често просто на човек започва да му липсва контакта с природата, възможността да прави нещо по-различно. Идва един момент, в който хората пожелават да направят завръщане към селския начин на живот, след като са консумирали градския и са се наситили на това, което той предлага. Общо взето забелязвам, че семейства, които са над 30-те пускат много обяви за търсене на къщи. Градът изкушава младите хора и възможностите, които им предлага. По-лесно е за тях, но хората на възраст обръщат поглед към селото и търсят спокойствие. Теглото на стреса, на шумното ежедневие, на мръсотията, дава своето отражение и някои се сещат, че може да живеят и по друг начин. 

Голямо изкушение за хората е възможността сами да отглеждат зеленчуци и плодове на село. Аз също веднага си създадох зеленчукова градина и вече втора година консумирам неща, които са произведени от мен. 

Какви са отношенията между собствениците и наемателите?

Ние препоръчваме сключването на договор между собственика и ползвателя, в който да е уредено всичко. За жалост нямаме свободно време да проследяваме отношенията и какво точно се случва с всяка една реализирана обява. Нещо подобно би станало при разширяване на обхвата на платформата. Имаме много идеи за растеж и развитие, но към момента нямаме времето и финансовата възможност да ги реализираме. 

Има ли интерес от чужденци да живеят по този начин?

За момента са много малко, но за това си има причина. Има двама германци, англичанин, холандец и други, но не са толкова много, защото в момента сайтът е само на български и не са полагани усилия, за да стане международно известен. Това предстои тепърва в момент, в който сайтът се реконструира ще добавим и преводи на чужди езици. 

Какво е бъдещето на българското село?

Каквото си го направим самите ние. Не мога да кажа нито негативно, нито позитивно. Ако се обърнем към селото си и се опитаме да възродим живота там, то ще го бъде. От нас зависи. 

С какво би могла да допринесе държавата за възраждане на българските села? А ние, хората?

Държавата може да създаде различни облекчения за хората и бизнесите, които изберат да се насочат към селата. Просто ако подкрепи малките райони, нещата ще се случат много по-лесно. Държавата има много лостове и може да помогне много най-вече чрез данъчни облекчения. Може да се инвестира в инфраструктура, да има допълнителни бонуси за лекари и учители, които практикуват своите професии в малките населени места. Всички виждаме обаче, че държавата не прави почти нищо. И пак нещата зависят главно от нас. 

Да завършим с нещо позитивно – защо на село е по-хубаво?

Защото на село животът е по-истински! Има истински хора. Аз отидох да живея в Плевен и истински страдат моите бивши съседи на село, но аз не мога да кажа същото за тези, които ми бяха съседи в Бургас. При условие, че съм живяла в града 20 години, а само 3 години на село. Хората в село ми пишат, че им липсвам все още, а не мога да очаквам нещо такова от моите бивши съседи в града. Как мога аз да сравня отношението? 

За мен животът на село дава смисъл и стойност, вдъхновява ме и ме кара да се чувствам щастлива. Хората си помагат повече и разчитат повече едни на други. Натрупах повече спомени за 3 години на село, отколкото за 20 години в града.

Селото е прекрасно. Животът там става приказен. Но това е моята лична история. Не е и не може да бъде универсална гледна точка. Не трябва да се афишира, че селото е една утопия, а да се превърне в по-привлекателно място за хората, които биха искали да се върнат там. Най-правилното решение е различно за всеки човек и е редно хората сами да си зададат въпроса къде биха се чувствали по-добре. 

Ако материалът Ви е харесал, то можете да прочетете повече за Ирена в сайта на моята кауза svobodni.bg. 

Патрик Смитьойс