Успелите споделят

Вижте трапезата на снимката по-долу. Знам, че за много от нас тя е една от най-прекрасните, които са виждали. Защото ни връща години назад - в детството, когато чувството за сплотено семейство и щастие често се усещаше на такава трапеза. Е, не много често, но не и никога. Но може би повече никога няма да седнем на такава маса.

Защото на много от нас, бабите и дядовците ни вече ги няма. И защото чинията сложена върху вестник... Може би никога няма да я видим отново.

А ако имаме баби и дядовци на земята, то сме наясно, че да зърнат очите ни е най-голямото щастие за тях. Но знаем, че има възрастни хора, които си нямат никого. И никога не трябва да го забравяме.

Хората от днешната ни среща не го забравят. Те са от Ямбол, но голяма част от доброволците не живеят по този край. И все пак - когато се върнат, създават чудеса в пустеещ дом.

Как? - запознаваме Ви с Ирина Георгиева от "Бъди човек", която ще ни разкаже повече... 

Как започна всичко и каква точно е целта на кампанията "Бъди човек"?

„Бъди човек“ е национална кампания, създадена преди 5 години около Коледните празници, но не от мен или моя екип. Ние открихме инициативата съвсем случайно във фейсбук през ноември 2015-а година и съвсем спонтанно и чисто човешки решихме да се включим, като я осъществим в нашия роден край - област Ямбол.

Целта на кампанията е по време на големи християнски празници да бъдат дарени пакети с най-необходимите хранителни продукти - на самотни възрастни хора.

В началото бяхме само 5 момичета, а на последната ни кампания за Коледа 2018 бяхме над 30 човека. Това е изумително за нас!

И сме много щастливи от нарастващото желание на хората да помагат. Сред нас има ученици, студенти, работещи и дори цели семейства. Не всички живеем в област Ямбол, някои се връщаме от големите градове и чужбина за празниците и с радост се включваме.

Събираме се чрез фейсбук и чрез познати - тук наистина е валидно: „Ако до всяко добро същество застане поне още едно.“, всеки от нас е заразил с Доброто свой приятел, съученик или колега. Така от 5 станахме 30, само за 3 години.

Как преминава едно ваше посещение при възрастни хора?

Разпределяме се на няколко екипа от доброволци в различни населени места. След това със съдействието на кметовете отиваме при най-нуждаещите се хора. И оттам винаги е различно, всеки един човек е различен, но винаги грейнал от щастие и скромна почуда как така някой се е сетил точно за него. Как отдавна не е получавал такъв жест на внимание.

Моментът, в който за пръв път се срещаме с някого, е неповторим. И нито един разказ или снимка не могат да го опишат.

За самотните възрастни хора срещите с близки хора са такава рядкост, че когато ни видят често ни бъркат със своите внуци, които не са виждали отдавна. И са много щастливи, че някой е влязъл в техния дом. Посещенията ни винаги завършват с прегръдки и целувки, изпращат ни с бонбони, сладкиши, плодове и зеленчуци от техните градини, терлици, кой каквото има. Но винаги от сърце!

Какво им носите, когато отивате?

Носим им... усмивки, надежда, топлина. Какво има в пакетите едва ли е от значение, защото самотните хора никога не ги отварят, когато им ги носим.

Винаги гледат с пламнали от умиление очи към нас. Възрастните хора нямат нужда от материални неща, оскотели са за обич, усмивка и добра дума.

А ако питахте за пакета... носим им хранителни продукти от първа необходимост - брашно, захар, олио, варива, вакуумирани продукти, плодове и малък подарък от нас - според празника.

Кои са най-големите им тревоги? Какво ви споделят?

Тревогите им със сигурност не са малко, най-вече са свързани с ниските им доходи, високите цени на всичко, с липсата на семействата им, които да им помагат и да ги подкрепят. Но всъщност рядко ни говорят за тези неща.

Хората, които посещаваме, са толкова удивени от срещата си с нас, че просто забравят за проблемите си. Дори ни споделят лични мили спомени, чувстват ни като свои внуци.

Какво ги радва в ежедневието им?

Срещите и разговорите с близки хора, събирания и споделени моменти, малки и големи успехи в семействата им. Съвсем обикновени неща, които ние, младежите, понякога приемаме за даденост и не оценяваме колко всъщност за значими и стойностни. Все бързаме за някъде и нямаме време.

Каква искате да бъде 2019-а за вашата инициатива?

Искаме да бъде още по-успешна, разбира се. Под успех имаме предвид да привличаме още повече доброволци с добри сърца, с идеи и мотивация да ги осъществяват. Най-важното в една организация винаги са били доброволците.

Мотивиран и отговорен екип винаги може да покрие нуждите за осъществяване на една кампания или проект - идеи, събиране на средства, реализиране. Искаме повече млади хора да се обединяват в името на добри каузи и да градят за общото бъдеще.

Какъв е съветът ви - как да бъдем по-добри хора?

Като отворим сърцата и умовете си за нуждаещите се, за различните от нас, за света около нас. Дори и с малки жестове, с потупване по рамото или със съвети.

Ключово е пораждането на добродетели у останалите и споделянето на добрите примери, лоши има достатъчно.

Егоизмът, бездушието и завистта са врагове. Светът има огромна нужда от добри и разбиращи хора, а всеки от нас дълбоко в себе си е такъв. Средата е изключително важен фактор. Нека заедно я направим по-добра и за тези след нас!