От сърце

До преди няколко часа нямаше да напиша този текст. Светът пред мен бе черен. Или не бе. Просто така го виждах. Гадната простуда дойде в най-неподходящия момент. То всъщност точно за нея няма подходящо време. И все пак провали едно пътуване. Запуши ми устата - всяка дума бе съпроводена с остра болка в гърлото. И... Друго нищо! Но в този момент и това бе достатъчно...

И все пак, ситуацията ме накара да се замисля за въпросите, пълни с обич. Когато сам не се понасяш. Навярно и близките ти не те понасят. Но пък това не означава, че могат да спрат да те обичат. И тъй като са добри и съпричастни хора, гледат да са по-близо до теб. Макар да опиташ да направиш и техния свят черен. Поне като е кофти - на всички да ви е кофти.

Но всъщност точно тези моменти се превръщат и в най-забавните и любими на света. Та, нали близките ти знаят, че по принцип си готин човек. Или поне си такъв в техните очи. Просто днес нещо ти е станало.

И не за първи път. Нито за последен. Но "другото ти АЗ" е толкова странно, че как да не използват случая да се пошегуват с него. Чакайки черното да се махне и да се появят нюансите.

И точно между нервите, шегите и думите, които трудно можеш да изречеш, се появяват те - думите и действията пълни с обич. Не мога да изброя всички, но пък си избрах четири. Ето ги и тях:

1. "Ама ти наистина изпи толкова лекарства и още не можеш да говориш. Идвам с ракия!" - ракията не бе много. Останала една чашка. Но бе за мен. И ми бе доставена в 8:10 сутринта. И наистина помогна. Кога бе първата глътка - няма да кажа...

2. "Е, пък щом не ти е добре и не ти се излиза - ние ще дойдем!" - няма значение къде си, стига да си с хората, които обичаш. А! Да - у вас, те са си у тях си. Нямат нужда от покана. Всъщност би било твърде странно да ги каниш, за да дойдат. За теб важи същото, когато отиваш у тях.

3. "Доживяхме да вземем думата!" - всъщност понякога и сред непознати, с които се чувстваш добре, можеш да се отпуснеш и да си говориш много. Истината обаче се крие там, че само най-близките ти знаят всяка една история, защото си я разказал поне 100 пъти. Слушат новата ти любима песен и ужасното ти пеене на нея за 565-ти път. И ще те изслушат точно когато не е моментът. Защото да кажеш какво те е развълнувало одеве, е било в още по-неподходящ момент. 
И те са хора, имат нужда от почивка, нали....

4. Няма четири. Четири  е безкрайност от нелепи шеги, които са безумно забавни. От моментите, които можеш да говориш, можеш и да мълчиш - еднакво хубаво е за всички. От прекрасните хора, с които си заобиколен и те обичат с всичките ти моменти състояния. От ранната ракия, която разбираш, че може би не е толкова неприятна, колкото си си мислил. От въпросите, които те стоплят.

Всъщност четири е безкрайност. И това е достатъчно...