Успелите споделят

Искрен Тончев (познат с прякорa си Искрата) е родом от Бургас, израснал в семейство, което го учи на истински ценните неща в живота, а като средно дете да съумява да споделя и дава в най-чиста форма. От малък е потопен в изкуството на звуците, а с израстването си се учи да ги пресъздава с устата си (или пък е чрез душата си).

Искрен представя България на световното първенство по бийтбокс в Берлин през 2012г. и става национален шампион. Участва в 5-тото издание на телевизионния формат "България търси талант" и стига до финал. Макар да не застава на първо място, той печели сърцата на много хора и това на Владимир Ампов - Графа. От 2016 г., младият талант е част от семейството на Монте Мюзик и не само. Искрата е част от създаването на музиката за много от най-популярните български изпълнители в неговите среди, както и за собствените си творби.

Израснал си в музикално семейство. От там ли тръгва любовта към изкуството?

От ранна детска възраст родителите ми са забелязали, че съм проявил голямо любопитство към музиката и са ми дали възможност да се докосна до различни музикални инструменти. Още от малък знаех, че искам да създавам музика и да бъда на сцена. Благодарен съм, че израснах в такова семейство.  Музиката заемаше различни форми през годините – ходих на уроци, бях в музикална паралелка за година, бях част и от вокална група. По-късно се запалих и по бийтбокса, който вече практикувам от почти 10 години. Сега съм автор и изпълнител и изпитвам истинско удоволствие от това, което правя.

Любовта ми към изкуството се разпростира отвъд моето творчество. Наслаждавам му се в различните му форми. Най-интересното е, че изкуството променя стойността си заедно с нашето собствено осъзнаване и натрупване на житейски опит. Същото важи и за думите.

Как се появи бийтбоксът в живота ти?

Бийтбоксът се появи като голяма изненада за ума и ушите ми. Помня как не можех да повярвам, че всички тези звуци могат да бъдат възпроизведени от човешка уста. Помня и как попаднах за първи път на бийтбокс видео – тогава все още Skype беше на мода (смее се). Всеки слагаше линк или цитат в описанието на профила си. Отворих някакъв случаен линк и се оказа видео на един австралийски бийтбоксър в Сидни. Изгледах изпълнението десетки пъти и научих името на това чудато изкуство. Много скоро след това започнах и първите си опити.

П ц Кш ц (смее се).

На 19 години губиш гласа си… какви бяха първите ти мисли?

Загубването на гласа ми се случи постепенно и беше съпътствано от мрачни мисли, отчаяние и чувството за несправедливост – „Защо се случва на мен?“. Вариантите бяха или да се депресирам, или да намеря начин да се справя. Минах и през двете. След 2-годишна борба успях да се възстановя. Приех този период като голямо напомняне да оценявам всичко, което имам и че всъщност не го притежавам. След като всичко премина, мога да се обърна назад с усмивка.

На какво те научи мълчанието?

Мълчанието е велик учител и силен инструмент в изграждането на характер. Неслучайно има толкова пословици и поговорки за него. Мислите започват да се синтезират и рационализират. Започваш да слушаш и чуваш много повече, отколкото когато си бил зает и да говориш.Срещаш и мисли, от които си бягал дълго време, но вече не можеш.

Мълчанието ме научи да говоря със себе си и да си бъда достатъчно интересен събеседник. Оттогава насам не ми се е случвало да ми бъде скучно.

При мен най-дългият период без думи продължи около 5 месеца. Социалните мрежи бяха моя основен начин на комуникация. Препоръчвам на всеки да опита да помълчи поне за ден. За по-смелите – дори седмица. Действа пречистващо и освежаващо.

П.С. Сещам се за един приятен филм за мълчанието – казва се “A Thousand Words”.

Какви бяха стъпките след като възвърна гласа си?

Възвръщането на гласа ми също се случи постепенно. След доста време спазване на стриктен режим на хранене, тренировки и пренасочване на мислите, започнах да се чувствам все по-добре. Болките намаляха и малко по малко започнах да говоря нормално.

Оцених неща, които преди това бях приемал за даденост – да се смееш с глас, да си пееш, да извикаш от еуфория.

Благодарен съм.

Преподаваш бийтбокс на малки деца. На какво ги учиш и на какво те учат те?

Децата са страхотни. Учат се с невероятна скорост и със същата губят и търпението си, ако човекът срещу тях не е достатъчно интересен. Моя задача е да намеря пряк и ясен път на комуникация, защото нивото на общуване се определя от това какво са разбрали и възприели те. Прекарваме страхотно време заедно и се забавляваме искрено, като същевременно ги уча на ритмичност, музикалност и разнородни звуци от бийтбокса.

За мен психологията и социалните отношения се явяват естествени интереси, затова и аз се уча много от децата. Техните непринуденост и чистота са пленителни. Все още не са научени на „правилно“ и „грешно“ и затова всичко излиза от тях нефилтрирано.

Как се приема новаторството в българската музика?

Новаторството в музиката се приема, но е труден и бавен процес. В началото се отхвърля, но ако е представено достатъчно убедително, малко по малко започва да набира скорост. Изисква се време докато хората свикнат с нещо ново. Нужни са силна индивидуалност и изключително постоянство от страна на изпълнителя.

Затова уважавам хората, които са успели да наложат свой стил и да останат дълго на пазара.

Не ми харесва, че има няколко фиксирани течения в музиката и всичко извън тях се счита за странно или „нерадиофонично“. Изпълнителите започват се съобразяват с това, а така постепенно се убива индивидуалния характер в звученето. В един момент забелязах, че песните започнаха твърде много да си приличат една с друга.

А за да се наложат нови трендове в музиката, на първо място има нужда от качествена продукция, след което и от хора, които трябва да повярват в нея, за да може да бъде издадена и разпространена. През последните три години успях да участвам като автор в създаването на много произведения, като целта ми беше българските песни да зазвучат още по-модерно и западно. Вече са факт немалък брой парчета с общо десетки милиони гледания, за което наистина се радвам.  А аз съм подготвил свои песни с доста различно звучене и нямам търпение да се появят на бял свят.

Креативността трябва да се насърчава, не да се потушава.

Ти отделяш голямо внимание на тялото, ума и здравето си. Как да намерим баланса, за да се грижим правилно за всички компоненти?

Можем да разделим човек на 3 части – душа, ум и тяло. Длъжни сме да се грижим еднакво добре и за трите, иначе цялото ни същество страда. Нужна е редовна и качествена поддръжка за всички компоненти. Първата стъпка е добрата грижа за тялото – да се храним, да се движим и да се детоксикираме правилно. Само тогава можем спокойно да работим над ума и душата.

Човек трябва и да се опознае – какво го стресира, как разпуска, какво обича и какво не.

Затова спортувам редовно, чета, разхождам се, общувам с интересни личности, включвам се в нетипични за себе си активности, научавам нещо ново. Така разпускам и се чувствам жизнен. Колкото по-поддържан е един организъм, толкова е по-свободен. Непрекъснато движение!

В какво вярва човекът Искрен?

Вярвам, че всичко извира отвътре навън. Следователно това, което ни се случва, е следствие на наши мисли и действия. Получаваме това, което даваме. Няма случайности. А каквото трябва да се случи, ще се случи – било то по труден или лесен начин, сега или след време.

Всеки иска да бъде щастлив. И едно от най-важните неща е адаптивността – човек трябва да умее да бъде гъвкав и да извлича максимума от това, с което разполага в момента. Правилната нагласа и разностранните гледни точки са съществени за прогресивното развитие на човек. Разбрах, че преживяното от мен носи стойността на моето възприятие. Щастието се намира в разстоянието между очакванията, които имаме, и това, което реално ни се случва. Затова вярвам, че всеки е отговорен за собственото си щастие.

Наскоро излезе новата ти песен “Непознато място”, разкажи ми повече за проекта?

Относно създаването на песента -  направих бийт-а доста време преди песента да излезе. Слушахме го с хората от моя лейбъл и решихме, че това е подходящо звучене за летния сезон. Междувременно се запознах и с Константин Трендафилов и се заговорихме за музика. Още на следващия ден започнахме да работим заедно по текстове на песни. Той ми помогна и за написването на „Непознато място“, за което съм му благодарен.

Снимахме в Каварна и Шабла, като някои от локациите бяха предварително избрани, други харесахме в движение. 

Имаше и забавни моменти като например качването ми върху ръждясалата стара цистерна. Беше висока и кръгла, което я правеше доста неудобна за катерене. Та.. трябваше да се съблека, да се покатеря отгоре, след което да ми хвърлят една по една дрехите и да ги облека, докато балансирам на един крак. Съответно след това всичко на обратно. Важното е, че се приземих благополучно на земята (смее се).

Фотографи: Даниела Йорданова и Нели Куртева

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.bg. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.