Култура

На първо място защо книгите с историческа тематика заслужават нашето внимание? Най-вече, защото възпитават. Не само за събитията, случили се в далечното и не чак толкова далечното минало. Не само за историята и съдбата на други различни от нас държави и народи. Не толкова заради битките, кръвопролитията и надценената войнствена слава.

Най-важните качества, на които могат да ни научат историческите книги са все качества, които в голяма степен могат да ни послужат и в днешния мирен живот. Как да водим успешно преговори и да сключваме качествени сделки. Как да оцеляваме в свят на несигурност и алчност, където всеки човек е вещ, която би могла да бъде разменена, купена или продадена. Как да отстояваме себе си и достойнствата си. Как да израстваме в йерархията и как да се задържим във висините. На кого можем и трябва да се доверяваме и от кого да се пазим. Можем много да научим за стойността на личния живот и за бремето на семейството, когато то е насилствено създадено. За волята, свободата и избора.

… всеки водещ изследовател внася името си в историята на науката не само собствените си открития, но и с тези открития, с които се насърчават други нови.

- Макс Планк

1. „Аз, Анна Комнина” Вера Мутафчиева

Да бъдеш силна жена в един силен и непоклатим мъжки свят, е повече от постижение. Донякъде дори проклятие. Защото когато си в състояние да осъзнаеш своята значимост, но нямаш необходимите ресурси, за да се възползваш от нея, предпочиташ да влезеш в битка с мъжкия свят, за да си извоюваш позиции, отколкото да тлееш бавно пред огнището. Дори загубата би била по-приемлива в сравнение с посредствения живот.

Книгата на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина” е доказателство за силата и таланта на жена, родена и отгледана в мъжки свят. Анна, макар и дъщеря на византийски император, е пионка в неспирната държавно-политическа игра. Изключително талантлива и проницателна жена, далеч по-духовно извисена от своя съпруг, тя без колебание се намесва във вземането на стратегическите решения, засягащи случващото се около нея. Нейното име е останало в историята благодарение на писателските й умения.

Последната страница на романа завършва с думите й: „Да, но бях пък царска дъщеря. И написах произведение.” Книгата ни учи на това как една жена се опитва да преодолее своите женски слабости, за да оцелее сред мъжката глутница и да бъде уважавана от нея.

                                                    Любими цитати от книгата:

“Мъже – с това се казва всичко. Че подценяват женския ум е известно, защото твърде често изслушваме присъдата им. Затуй пък на тях е неизвестно, че им заплащаме със същата монета, нали по правило премълчаваме своето мнение – кой мъж заслужава да чуе истината? Тъй и тъй няма да й повярва, щом тя не го ласкае.”

“Мъжът често жертва страстта, за да се издигне в собствените си очи.”

“Плач загубено не връща.”

“По-достойно е да не забелязваш обидата, отколкото да хленчиш и натякваш.”

“Не допускай никога да те жалят, ако си истинска жена.”

2. „Вярната принцеса” Филипа Грегъри

Внимание заслужават романите на Филипа Грегъри, посветени на Династията на Тюдорите. Книгата „Вярната принцеса” (издава Еднорог) разказва историята на кралица Катерина Арагонска. Жена, омъжена в чужда и негостоприемна страна за крал, който скоро умира. Останала сама тя е принудена да вземе изключително трудни решения, за да запази кралската корона, която си е извоювала.

След като сключва брак с по-малкия брат на Артур, Хенри VIII, тя остава кралица на Англия. Не е трудно да се предположи в какъв ад е живяла Катерина, познавайки добре нрава на крал Хенри VIII- известен в историята не толкова със своите управленски качества и завоювани територии, колкото с многото си разводи и изпратени на гилотината бивши съпруги.

Катерина е принудена да понася постоянни унижения, породени от изневерите на Хенри и незаконнородените му деца, докато тя се опитва да зачене наследник на трона. Това се оказва ужасно трудна задача, защото децата й или се раждат мъртви или умират в ранните си детски години. Това проклятие изпраща кралицата в манастир и нейното място заема Ан Болейн.

3. „Другата Болейн” Филипа Грегъри

„Другата Болейн” също е роман на Филипа Грегъри (издава Еднорог) и продължава злочестата история на Хенри VIII. Ан е амбициозна, красива, уверена в себе си жена, която иска трона на Англия и е готова да продаде душата си, за да се добере до него. 

“Хората не се женят за крале, за да бъдат щастливи”

– смята тя и успява да се омъжи за крал. Но това начинание е прекалено коварно. Прекалено рисковано. Важно е да се знае, че когато поемаш толкова висок риск и обричаш на нещастие хората, които ти пречат по пътя към върха, цената на твоя успех ще бъде главоломна и няма да си в състояние да я заплатиш. Това се случва с Ан. Заради нея кралят се развежда със съпругата си, нещо недопустимо за онова време и за кралски особи. Разделя Англия. Променя вярата като се отделя от католическата църква и създава нова- протестантска, за да получи развод. Борбата на Ан е вдъхновяваща. Силната воля, решимостта, непоклатимостта. Но на нея и липсват границите, онези вътрешни човешки ограничения, които ти казват, че не винаги всичко е на всяка цена. Тя престъпва тези граници .

Цитати от книгата:

„Стига да поискам нещо, то става мое“.

„Всяка жена може да привлече един мъж. Номерът е да го задържиш.”

Същото е като при завземането на нови територии. Понякога лесно един управленец успява да завземе земи, градове и богатства, но истинското изкуство и талант се коренят в умението да успее да ги задържи и да ги управлява.

4. „Изабел” Хавиер Оливарес

Романът на Хавиер Оливарес „Изабел” (издава Ера) също заслужава вниманието ни. Изабел е жена, изпреварила своето време. Жена, която отказва да играе ролята на безгласна разменна монета. Тя отказва да бъде венчана по политически причини. Не иска да подчини животът си на мнима дипломация и безвластие- единственото, което предлага ограничението на женския пол.  Жена, която само на двадесет години и след много дълга борба и премеждия, успява да стане кралица.

Цитати от книгата:

„Лошите разговори, покваряват добрите обноски”.

„Предаността не струва много, когато в действие влязат злите езици и интригите”.

„Един мъж трябва да плаче за онова, което обича. Ако не плаче, или не е мъж, или не обича. Не знам кое от двете е по-лошо”.

„Предпочитам да остана в историята като страхливец, отколкото като безумец”.

Видео ревюта на книги можете да откриете в моя канал - Stef's Library и в книжния ми блог!