Култура

Наистина, няма много за разказване.

Той беше велик писател.

Влюби се.

Любовта беше неговият живот.

Може би този цитат ти е познат, привлякъл е погледа ти и вече крачиш уверено към най-близката книжарница. А може и никога да не си го виждал, но се надявам да те е накарал да продължиш да четеш, защото ще те запозная с една книга, която си заслужава мястото в личната ти библиотека.

История на любовта. Достатъчно показателно заглавието, което сякаш казва всичко. И да, така е. Очаквайте една искрена история на любовта, но не от онези, които обещават щастлив край, защото и в живота той не е гарантиран. Големите любовни истории не завършват задължително със Заживели щастливо и честито и не е необходимо. Някои любови ни учат на нещо, други остават като красив спомен. А аз обожавам книги, които се доближават толкова много до реалността, че чак те карат да се припознаеш в историята. После ти представят толкова фантастични емоции, че пожелаваш да скочиш в страниците и да не се върнеш, докато собствените ти проблеми не избледнеят.

История на любовта на Никол Краус попадна в обсега на опитния ми литературен радар още, докато беше в предпремиера. Не съм нетърпелива личност по природа, но в този случай всичката ми сдържаност се изпари и едва дочаках премиерната дата. Да си призная, когато става въпрос за литература съм като малко дете, което не се контролира в сладкарница и не мисли за последиците.

Някои книжни лакомства, обаче, си заслужават риска от диабет.

Сега, след като прочетох книгата съм убедена, че е от онези четива, които могат да запълнят всяка една лична библиотека с енергията и лиричността си. История на любовта е от книгите, които облепям с листчета, които да отбележат всички цитати, към които искам да се връщам. И все пак не е книга, която бих прочела отново, защото знам, че емоцията никога няма да е същата.

Книгата е написана в първо лице единствено число. Обожавам, когато става така. Това прави емоцията още по-истинска. Четенето се превръща в разговор със стар приятел и неговите думи те пращат в детството му, на поляната, където любовта се е зародила.

Представям ви новия си приятел Лео Гъртски - чаровен старец, който живее в Ню Йорк, но е роден в малко полско градче.

Любовта му се заражда, когато е още малък и ще продължи да изпълва дните му с щастие до навечерието на Втората Световна война. Сложната военна обстановка кара любимата му да напусне родното място и да търси бъдещето си в Америка. Всяка последвала трагедия в живота на Лео не може да замести тази първата - загубата на истинската любов. През следващите години след нейното заминаване той прави всичко възможно да я последва и успява, намира я, но… както казах, щастливият край не е гарантиран.

За да преодолее загубата на любимата, Лео написва роман, който да увековечи любовта му към единствената Алма. По-късно романът ще бъде намерен от една друга Алма – 15-годишно момиче, което губи баща си в ранна възраст и прави всичко възможно да излекува самотата на майка си.

Двете сюжетни линии се редуват и не мога да кажа коя е по-интересна. Те се допълват и са свързани по неочакван начин. И двете свидетелстват за човешката самота, но всяка по своя уникален начин. От една страна е възрастният човек, който живее в спомените си и намира в тях топлина, от друга страна е наивната Алма, която се опитва да вярва, че любовта не е еднократно явление, че щастието може да се повтори и, че никога не трябва да се отказваме от борбата. Тя кара и мен да вярвам.

Отдавна не бях попадала на книга, която да избягва помпозните думи и да говори директно на сърцето и История на любовта го прави. Мислех си, че душата ми няма да успее да я побере. Книга, изтъкана не от думи, а от емоции. Всяка следваща глава разкрива още и още и въпреки няколкото трудни моменти по време на четенето, с всяка следваща дума се убеждавах колко много си заслужава да срещнеш в живота си един такъв срамежлив Лео или една такава красива Алма.

Това не е просто книга за романтичната любов. Това е книга за любовта на всички нива: любов към братя, любов към родителя, любов към най-добрия приятел, любов към самия живот.

Това е книга за един роман, който пропътува времето и пространството и попада в ръцете на онези, които най-много имат нужда от него.

За финал ще ви споделя един от любимите си цитати от книгата. Насладете му се, а аз отивам да боря литературния си махмурлук.

Час или два минаха. Разговорът трябва да е бил добър, защото в следващия момент Алма му беше казала да си затвори очите. После го целуна. Целувката ѝ беше въпрос и той искаше да посвети целия си живот в търсене на отговора.