От сърце

Откакто се помня, винаги съм обичала птиците. И то не по начина, по който всички обичат птиците - имам някаква по-дълбока връзка с тях. Може би всичко е започнало с приказката за Косе Босе, която са ми разказвали преди сън като съм била малка. След това аз съм започнала да я разказвам на родителите ми, а те са заспивали първи. Последва разказът "Майчина сълза", който остави сериозен отпечатък в още невръстното ми сърце. Дойде ред на "Ние, врабчетата" и доста по-късно - "Червената стена". Веднъж по радиото чух за нещо наречено "птичи хороскоп". Аз, разбира се, се оказах полско врабче. Не бях учудена, тъй като вече бях стигнала до този извод за себе си - любимият ми герой от "Червената стена" се казва Бойна човка и е... врабче, разбира се.

Когато живеех в Стара Загора, всеки ден минавах през градината Алана - там короните на дърветата се свързват - обратното на феномена "crown shyness", който е много интересен, защото короните на дърветата сякаш не желаят да се докосват. Малко е опасно за разходки, но нали казват, че да те наака птичка е на късмет. Сега живея до Южен парк в София - не се преместихме съзнателно тук заради птиците, но обожавам факта, че ги чувам толкова силно от прозорците и терасата. Разговорите им ме карат да се чувствам особено жива - все едно живея в приказка! Отраснала съм със звуците на птици и насекоми - до 12-годишна живеех в къща и сутрините бяха изпълнени с птичи песни, а летните нощи с жужене.

Любовта ми към птиците, разбира се, и досега манифестира в литературните ми предпочитания. Ако на корицата има птица или думата присъства в заглавието, често я чета без дори да съм погледнала за какво се разказва. Тези книги са като магнит - не мога да ги подмина, придърпват ме към себе си. В края на миналата година попаднах на "Зимни приказки" на Инид Блайтън и тя отново ме върна към тази любов, дори през зимата. От майка ми се научих да оставям трошици на перваза и още го правя. Синът ми обожава да храни гълъбите - редовно им носи хляб. Докато четях книгата започнах да забелязвах следите на птиците в снега и да се оглеждам за тези, които не бяха отлетели на юг.

2020 година (и Иван) пък ме срещна с една от най-красивите книги, която съм чела - The Bird King (Кралят на птиците). Искрено съжалявам, че тази книга не е преведена на български, защото смятам, че историята на Фатима и Хасан в много отношения е единствена. Както подсказва самото заглавие това е "птича" книга - попадна у мен по грешка, но не мисля, че беше случайно. 

The Bird King е книга за любов, която лежи отвъд любовта. Любов като никоя друга. За вяра отвъд вярата. За време, в което Западния и Мюсюлманския свят още не са били така разделени. Книга, която е написана изключително красиво, почти като приказка на Шехерезада, но не се чете на един дъх. Книга, която те кара да чувстваш. Да мислиш. Да търсиш краля на птиците в себе си. Книга, от която научих поне 11 неща, за които може да прочетеш ТУК. Тази книга се оказа моята щастлива неслучайна случайност - може да бъде и твоята.

И ако обичаш птиците колкото мен, ще се радваш да научиш, че да ги гледаш от дома си е полезно за психическото ти здраве (да, стигнахме до статията от едно проучване, направено преди няколко години, заради която започнах да пиша този текст!). Реших, че макар и да не е нещо ново, в светлината на събитията и социалната изолация, е добра новина, която трябва да си припомним (или да научим за първи път).

Според това проучване, проведено в Университета в Ексетер, хората, живеещи в квартали с повече птици, храсти и дървета, са по-малко склонни да страдат от депресия, тревожност и стрес. На мен това ми звучи съвсем нормално и логично, но винаги е различно, когато бъде подкрепено от науката - радвам се да знам, че усещането ми е правилно!  Проучването, включващо стотици хора, е намерило ползи за психичното здраве от възможността да виждаме птици, храсти и дървета около дома, независимо дали хората живеят в централни части или в крайните квартали на града.

След провеждането на обширни проучвания за броя на птиците сутрин и следобед в Милтън Кейнс, Бедфорд и Лутън, учените установили, че по-ниските нива на депресия, тревожност и стрес са свързани с броя на птиците, които хората могат да видят следобед. В проучването, което е изследвало психичното здраве при над 270 души от различни възрасти, доходи и етноси, са наблюдавани често срещани видове птици. Проучването обаче не е намерило връзка между видовете птици и психичното здраве (хората рядко различават самите птици), а по-скоро броя на птиците, които са могли да бъдат видени от прозорците, в градината или в квартала.

Научният сътрудник от Университета на Ексетер, д-р Даниел Кокс, който ръководи изследването, заявява:

„Птиците около дома, и природата като цяло, изглеждат обещаващи с потенциала си при превантивните здравни грижи, като правят градовете по-здравословни, по-щастливи места за живеене.“

За финал искам да насоча вниманието ти към Българско дружество за защита на птиците - прекрасните хора в организацията се грижат за опазването на птичето разнооразие у нас, нека ги подкрепим. Завършвам с един специален поздрав - песен, която случашх, докато четях книгата All the birds in the sky: