Лично мнение

През 1908 г., на 22 септември, българският владетел Фердинанд провъзгласява Независимостта на България от Османската империя. Великите сили негодуват, но умелата дипломация на България успява да спаси страната от нова война.

Историците описват цар Фердинанд, бащата на Борис III, като дързък, на моменти надменен и импулсивен монарх. Тази дързост в характера помага на Кобурга да вземе решение за окончателното политическо и финансово отделяне на Княжество България от Османската империя.

Преди прочитането на тържествения манифест от 22 септември, държавата ни трябва да съгласува външната си политика с Високата порта в Константинопол (Истанбул), а също и да плаща годишен данък на султана.

Фердинанд иска пълна самостоятелност на управляваната от него държава. Когато взима решение да обяви Независимост от османския султан, той почти не се допитва до съветниците си. Води го импулсът за това общобългарско дело.

Манифестът (официалният документ) за обявяване на Независимостта на България от Османската империя е прочетен на гара "Трапезица" в Търново (дн. Велико Търново). След това Фердинанд, който вече е цар, а не княз, след това национално дело, отива с приближените си в църквата "Св. 40 мъченици", за да покаже приемствеността на тогавашна България със средновековната българска държава. Сетне започват всенародни тържества.

Същността на независимостта на България е следната. С това дело, ние ставаме свободна от оковите на османската власт държава. Можем само да чертаем бъдещето си. Ставаме кроячи на нашата собствена съдба във външнополитически план и можем да харчим държавния бюджет само за български нужди.

Независимостта както в политически, така и в личен план е изключително важна за всяка една личност. Затова, за да не слушате турските сериали в оригинал, празнувайте днес и славете българското, където и да живеете, защото сме българи и това е безценно.

Снимка: Уикипедия