От сърце

Този текст е вдъхновен от Хинков и от Волтрон (които ще получат зрънчо.. или поне единият от тях ще).

Като бяхме малки с брат ми ставахме сутрин да гледаме „детски”, както ги наричахме тогава, и всеки се опитваше да „заплюе” кой ще е Джери („Пу, аз съм Джери!”). Така другият беше прецакан да бъде Том, което се считаше за истинско наказание. На по-късен етап започнах да съчувствам на Том, но това стана като пораснах. След това си играехме или брат ми се опитваше да отстрани крайниците на всичките ми кукли Барби - дори Русалката не оцеля. После излизахме навън и се събирахме с другите деца от улицата, за да играем на Жуменка (или Жоманка), Стражари и Апаши (що за име на игра е това?), Държави, Дама, Кър (или Шмайзер), Ластик, Подаръци, Развален телефон, Цветя, момичета, момчета и десетки други. Беше забавно. И още е.

Не знам кога последно ти си играл на нещо и дали си спомняш всички ожулени колене, забити в пръста трънчета, откраднати джанки, изцапани дрехи, счупени колелета, опарвания от коприва, захвърлени книжки, нарисувани картини, разглобени колички, изядени шоколадови яйца и останалите чудесии и магии на детството, но към анимациите аз се връщам отново и отново.

Чакала съм "Милион и едно желания" с повече нетърпение от рождения си ден и до ден днешен знам наизуст песничките от Сладката Канди и Покемон (ако не знаеш коя е Сладката Канди – моля, питай, ще обясня веднага). Покахонтас и Мулан са ме научили що е то "girl power". Никога няма да спра да плача на Цар Лъв. Ако ми кажете to-do list в главата ми изниква Розовата пантера (ту ду ту ду ту ду ту ру ду дууу). Телефонът на моя приятелка дълго време звънеше с мелодията от Плодчетата. Половината ми познати често използват израза „а аз ще сформирам главата”, а някои и на сън да ги попиташ могат да ти обяснят коя е любимата им Костенурка Нинджа и защо.

Детето остава в нас, винаги и завинаги. И когато станем по-големи минаваме към компютърни и бордови игри, за да запазим връзката с него. Празнуваме Първи юни, дори да сме на 25 (или 105). Ядем сладолед за вечеря. И в това няма нищо лошо. Не, задраскай това. Направо си е прекрасно! Затова сега звънни на няколко приятели, пуснете си Скуби Ду и се пробвайте да направите ееееййййй толкова голям сандвич (хи-хи).

P.S. Точно привършвах с писането на този текст, когато прочетох следното:

Задвартник (шамар зад врата) – задвратникът е способ за предаване на информация от едно поколение на друго.

Случайност? Не мисля!