В новата ни поредица „Защото избрах България“ ще ви разкажем историите на българи, които се прибират за постоянно в Родината след период на пребиваване зад граница, както и на чужденци от цял свят, които са избрали България за свой нов дом. Целта ни е от първо лице да представим процес, който е противополижен на напускането на Родината и пръскането на българския народ по света. Говорим си с прекрасната Ива Коева.
Казвам се Ива Коева. Родена съм и съм отраснала във Велинград. Осми и девети клас учих в Пазарджик в немската езикова гимназия "Бертолт Брехт". Като малка плувах няколко лета и обичах да се разхождам с дядо. Член съм на Psi Chi, The International Honor Society in Psychology И Delta Theta chapter of Phi Beta Delta, The International Studies Honor Society. Първата организация е само за хора, завършили прихология с отличие и работили по проект, които е допринесъл с нещо. Втората е за студенти, учили в чужбина(Аз бях в Германия), които пак са направили нещо полезно за университета. Аз участвах в програми свързани със орьанизирането и заминаването на студенти да учат в чужбина. В Германия бях член на BIMUN- Bonn International Model United Nations, обсъждахме глобални проблеми. Също така имам и Certificate for International Competence, което значи че съм личност, която е близко запозната с минимум две култури – в моят случай българската, американската и немската.
Отидх в Америка преди повече от 9 години, след завършването на 9-ти клас. Да отида не беше мое решение. Беше мечта на баща ми да спечели зелена карта и доста години не пропускаше участва в лотарията, подаваше документи не само от негово име, но и от на майка ми. През 2005-та година майка ми беше избрана и на 30-ти юни 2006 кацнахме на американска земя. Когато се записах в езиковата гимназия планът ми беше да замина за Германия след 12-ти клас и там да запиша бакалавърска степен. Съдбата обаче ме изпрати малко по-далеч. Въпреки, че не знаех английски (което беше най-голямото изпитание) и не познавах никой, бях щастлива от смелостта на родителите ми, радвах се да бъда тук и се адаптирах бързо. Единствения човек, с когото се разбирах беше преподавателката ми по немски. Училището има програма за ученици, чиито роден език не е английският. Всички преподаватели бяха любезни и внимателни. В класа ми имаше деца от целия свят – Полша, Румъния, Мексико, Япония, Китай, Корея. Спомням си една интересна история. Веднага след започването на учебната година, учителката ми по немски ме записа на някакво състезание по немски. Не знаех все още тукашната учебна система как работи и до днес не разбрах дали беше състезание, олимпиада, конкурс или изпит. Съдейки по нейния ентусиазъм мисля, че е било нещо престижно. Аз бях единствената от училището, която беше избрана да участва. Състезанието беше за щата Илинойс. Оценката ми беше 96 от 100 възможни точки, което е било изключително висока оценка. Бях наградена с медал от училището и учителите се гордееха с мен. Беше приятно още в началото на престоя ми там да докажа, че българите сме образовани. Това, че не знаех английски тогава не ме караше да се чувствам малоценна, а напротив стимулираше ме да напредна бързо.
Миналата година завърших индустриална и организационна психология. Това е част от психологията, която изучава поведението на работното място. Индустриалните психолози са тези хора, които създават обучения за работници в дадена сфера като се стремят да предадат нова информация по възможно най-бърз, най-ефикасен и най-лесен за усвояване начин. В САЩ има много голямо разминаване между мениджърите на високи постове и по-нисшата работна класа. Връзката на комуникацията между двете нива не е силна, което води до пукнатини във взаимоотношенията и неефикасен труд. Много фирми не осъзнават, че губят работници именно, защото работниците се чувстват прекалено откъснати и неоценени за цялостния просперитет на дадената фирма. Не получават достатъчно добро обучение, а се изисква много от тях. Тук идва ролята на индустриалния психолог – да измисли ефикасна система на обучение и да сплоти колектива. До преди да се върна в България бях упавител на магазин за дрехи с доста голям набор от работници. Образованието ми помогна да намеря най-добрия начин да ги мотивирам и да бъдем сплотен колектив.
За 10 години в САЩ освен добро образование съумях да превърна хобитата си в работа за удоволсвие. Обичам да правя маникюри и 2012-та се лицензирах. Също така обичам да танцувам и спортувам и миналата година се лицензирах за Зумба инстуктор. Исках да опитам вкуса на сцената и снимачната площадка и миналия февруари подписах договор с модна агенция. Засега все още си обогатявам портфолиото си. За щастие имах предложение за работа с фризьорите, които са и спонсори на шоуто на Victoria Secret. Беше страхотно да се работи с тях. На 24 октомври 2015 се състоя конкурсът Мис България в САЩ, на който аз бях избрана за победителка. Невероятно преживяване, което отвори много врати към нови запознанства. Друго постижение, с което се гордея е че станах част на борда на директорите на Българо-американския център за културни наследства.
Избрах да се върна в България, защото вярвам, че успехът е не толкова въпрос на околна среда, а на устременост и желание за развитие. Вярвам, че мога да се реализирам в България и да дам всичко най-добро, което научих в САЩ.
Когато стъпих на родна земя почувствах, че съм вкъщи и бях щастлива.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
