Интервюта

Ива Цолова е от онези хора, които пръскат светлина около себе си. Човек, който е роден да прави нещо с кауза. Съосновател на Jamba - организация, свързваща хора със специални възможности, както тя обича да казва, с работодатели. България има нужда от повече хора като теб, Ива. Благодарим ти!

Ива е един от лекторите в TedX Стара Загора и ще говори за своето призвание - да помага.

Защо реши да участваш в TedХ Стара Загора?

Вярвам искрено, че позитивните и вдъхновяващи истории трябва да се разказват, защото само така могат да достигнат до по-голяма част от обществото ни и да докосват сърца. Само по този начин можем да покажем, че всички имаме потенциал да променяме.  

Всеки ден благодаря за това, че имам възможност да срещам толкова много невероятни хора, да слушам техните истории, да виждам как се реализират въпреки всичко и всички. Именно затова темата ми ще бъде насочена към равенството и възможностите.

Защо започна Jamba? Откъде идва името?

Важно е да има организация/инициатива в България, която да се бори редом до хората с различни възможности за осигуряване на достъп до качествено образование, натрупване на ключови умения и компетенции до старта на кариерно им развитие.

Имах щастието да се запозная с Йоана Колева (съоснователят на JAMBA и виновник за името, което идва от старолатински и означава “опора”) преди малко повече от 3 години. Оказа се, че и двете по едно и също време сме се замислили, че подобен проект е много нужен, но нереализиран до сега. Започнахме работа през октомври 2016 година. Ужасно щастливи сме, че заедно с екипа ни от доброволци сме помогнали на над 70 човека с различни възможности да намерят работа и цифрата расте с всеки изминал ден.

Кое е най-трудното нещо в дейността ти?

Когато се опитваш да се справиш с трудност със социален характер, винаги има много предизвикателства. На първо място стоят компаниите, които все още не са толкова отворени да вземат човек с различни възможности в екипа си поради ограничения от страна на закона или някакви предразсъдъци. Друг фактор е, че не всички хора с функционални различия желаят да тръгнат по този път, да инвестират време и енергия в развитието си, за да могат да намерят работа, така че тук става дума за промяна на нагласи в самата общност. Щастливи сме, че виждаме положителни разлики.

Нещо, което със сигурност ще си остане винаги, е емоционалният аспект. Работата ни е свързана с много тежки човешки истории, което изисква сила и устойчиост. Поддържа ни знанието, че в момента, в които този човек намери своя път, всичко ще бъде много по-различно.

Ако има нещо, което искаш да кажеш на света, да оставиш следа, свой почерк, какво би било?

Обществото ни трябва да бъде обединено, хората да мислят позитивно. Това са основни предпоставки за промяната към по-добро. Трябва да вярваме в доброто, да подкрепяме останалите, когато имат нужда, да сме отворени за новото и непознатото.

Разкажи ми за най-запомнящия се спомен, когато помисли: "Ето, аз променям света!".

Сам човек не може да промени света, прави го заедно със съмишленици. Колкото и брилянтна идея да имаш, сам няма да стигнеш далеч.

Има един ден, който веднага изскача в съзнанието ми и това беше 19 май тази година. Тогава реализирахме нашето бягане с кауза - Run2Gether, в което се включиха над 1000 човека. Решихме, че хората  ще бягат по двойки (някои с хора с различни възможности, други - не), за да покажем, че спортът обединява, че всички са равни.

Никога не съм се чувствала по-щастлива и благодарна за нещо, от което съм била част. Емоцията, енергията, радостта, подкрепата, приятелствата, които хората завързаха, наистина е трудно да се опишат с думи.

В един момент, докато бягахме с Йоана, се спряхме и се огледахме. Не можехме да повярваме, че толкова много хора са навън, заедно, в името на общата мисия. Този момент беше безценен.