Ивайла Петрова: Чрез рисуването мога да се потопя в моя свят
Днес Ви представяме Ивайла Петрова. Тя е още едно от децата на Фондация "Димитър Бербатов", подкрепяща талантливите деца на България. Освен дарба да рисува, Ивайла има желание да се усъвършенства. Не спира да твори върху белите платна и става все по-добра. А сега ни разказва за цветове, форми и начина да говориш на света, без да използваш думи...
Здравей, Ивайла! Как започна да рисуваш?
От доста малка проявявам интерес към рисуването, но от началото на 2012 година започнах по-сериозно и се записах в Школата по изобразително изкуство "Арт Попово", при прекрасната учителка Искра Хаджииванова. Тя ме потопи още повече в света на изкуството и разбуди в мен най- съкровената ми сила.
Какво най-много обичаш да изобразяваш на белия лист?
По принцип аз рисувам всичко, но напоследък най-често рисувам нефигурални композиции, които са изпълнени с много цветове и форми. Когато видя цветовете на листа, те всякаш оживяват и започват да ми говорят.
Имаш ли любим художник?
Да, имам, ако става въпрос за българските. Това е Силвия Павлова. С изкуството на тази художничка се запознах преди около половин година. Картините ѝ са страхотни и много цветни, което мен ме привлича още повече, а рисуваните ѝ копринени шалове са невероятни. Нейният стил на рисуване е някак различен - по-цветен и мен лично това ме кара да се усмихна.
Какво още не си нарисувала, а ти се иска?
Ами аз имам огромното желание да нарисувам портрет - на мен и моето семейство или на мен и моите приятели. Но това ще осъществя след още известно време, през което искам да се усъвършенствам.
Какво искаш да работиш, когато станеш голяма?
За конкретна професия не съм мислила, но съм напълно сигурна, че с изобразително изкуство ще продължа да се занимавам.
Довърши изречнието: Аз рисувам, защото ...
Аз рисувам, защото чрез рисуването мога да се потопя в моя свят и мога да изразя най-съкровените си чувства. Да покажа какво всъщност ми се върти в главата, как аз виждам света през моя прозорец. Мога да изкрещя пред света това, което всъщност не бих казала с думи.
