Успелите споделят

Всеки си има
град на мечтите
с пеещи птици, 
с искрени хора.

Стара Загора - признавам си, когато започна да говоря за теб, леко се разнежвам. Не само защото израснах по твоите прави улици, под силното ухание на липите или растях с историята ти, устояла на прищевките на времето, а и защото освен незаменимия си чар - раждаш шампиони и то големи шампиони. А когато създаваш съвременни будители в спорта, определено не мога да устоя. 

Ивайло Георгиев - на 28 години от Стара Загора. Европейски шампион по Сан Да (буквално означава „неканонизирани удари” или „свободни удари”), носител на купата на Англия по Сан Да до 70 кг, както и на множество титли от други първенства. В момента е треньор и води тренировки по ММА от няколко години, като всекидневно вдъхновява и разапалва пламъка в сърцата на своите възпитаници в боен клуб „Атила". Завършил е „Икономика”, в частност - „Счетоводство и контрол” в град Варна и към днешна дата успява да съчетава спортната дейност с икономиката.

Ще ви представя един човек с много лица, огромно сърце и още повече мечти. Едно момче, което е икономист, треньор, спортист, практикувал шест различни спорта, и то едновременно. Едно момче, което обича спорта, откакто се помни, а желанието му да покорява нови върхове е неспирно.

Би ли ни разказал малко повече за твоя път в бойните спортове?

За себе си бих казал, че пътят на спорта, е пътят на щастието. При мен, той започна в ранна детска възраст. На 8 години за пръв път влязох в спортна зала. Бойните спортове навлязоха в живота ми в един малко по-късен етап от спортното ми развитие като разнообразие. Преминаха през няколко професионални срещи и достигнаха на ниво треньорство, което се случи доста неусетно и постепенно.

Имам както победи, така и загуби, но ние сами избираме дали да продължим след всяко падение или да се откажем.

Занимавал си се с шест различни спорта. Ще ни споделиш ли повече и какво крие за теб всеки един от тях?

Състезавал съм се в шест различни дисциплини - свободна борба, класическа борба, аматьорски ММА, професионален ММА, бойно самбо и Сан Да. Най-ценните неща, които успях да извлека от това разнообразие, мога да определя като една емоционална бомба, както и опита. Опит, който впоследствие допринесе за по-нататъшното ми развитие. Те ми дадоха един по-широк мироглед и възможност да изляза от „рамките", в които така тясно поставят отделните спортове. Като най-голямо влияние за цялостното ми развитие като личност и спортист, оказа борбата. Тъй като моето мнение е, че в този спорт са застъпени най-голям брой качества и умения, нужни ни в ежедневието и справянето с изпитанията, на които сме подложени всекидневно. 

Практикуваш спортове, в които понасяш множество удари. Как се отнесе семейството ти към този избор?

Всяка професия крие своите рискове, това е факт. Ударите, на които сме подложени, са нашият риск. Но това е само видимата част и не бива тя да е в основата на мнението за спорта ни.

В сянката на тези удари остава една емоция, страст и едно неописуемо удоволствие от това, което правим.

Всеки човек, който обича професията си, би ме разбрал. Семейството ми няма как да не се притеснява, нормално е. Няма как да обясните на една майка, виждаща детето си да понася удари, че това е нормално. Но виждайки усмивката да не слиза от лицето му, следствие на това, което прави - определено успокоява нещата. Все пак всеки от нас иска близките му да са щастливи.

Какво мислиш за максимата: „Бий, за да те уважават“?

Никога не съм се придържал към тази максима. По-скоро я намирам за глупава. В спорта побеждава по-добрият, по-подготвеният, по-трудолюбивият.

Победата обича подготвените!

Ако трябва да конкретизирам мисълта, в отношенията на хората, аз лично, се придържам към това да се държа с всеки така, както искам с мен да се отнасят. По-скоро бих използвал: „Каквото почукало, такова се обадило!”

Сред многото успехи, има ли някой по-специален от останалите?

Не бих могъл да разгранича успехите по възходящ или низходящ ред. Всеки от тях, в даден момент, е бил последен, най-значим и най-труден, но след това се появява следващо предизвикателство и той остава на заден план. Но това в никакъв случай не го омаловажава.

Говориш с огромна любов за спорта. Опиши тази магия през своите очи.

Би ми било адски трудно да успея да опиша магията на спорта, понеже тя се чувства със сърцето.

Но ако има дума, която обхваща целия низ от емоция, добродетели и всичко, което се крие в спорта, то това е думата - ЩАСТИЕ.

Какво искаш, а не си постигнал все още?

Искам на първо място - да съм здрав, а що се отнася до цели, на преден план не мога да конкретизирам определени. Смятам, че животът ще се погрижи за това и в никакъв случай няма да скучая.

Икономическата грамотност помага ли ти в спорта? С какво те грабна икономиката?

Икономиката и в частност финансите, с които се занимавам в момента, са ММА-ят в тази област. В тях се обединяват всички аспекти на икономическата дейност.

Икономиката също изисква психика, прецизност, да си търпелив и упорит, а тези качества определено са основни и в спорта.

И да, определено спортът и икономиката си партнират доста добре в живота ми. Не мога да конкретизирам точна причина, с която ме грабна икономиката, но вече 9 години е част от живота ми.

Как изжлежда една среща от другата страна - като треньор?

Само човек, който го е изпитал, би ме разбрал. Притесненията и адреналинът са в пъти по-големи от тези, които се изпитват по време на собствените ми състезания. Опитвам се да не го показвам, понеже това би повлияло на децата, но вътрешно - тялото ми гори от емоция.

Трябва да бъдеш пример за своите възпитаници. Кое е най-важното нещо, което искаш да възпиташ у тях?

Определено задачата на всеки един треньор и педагог не е лесна. Малко хора осъзнават това, но ние сме основополагащият и изграждащ фактор на ценностната система на децата. Трябва да бъдем много внимателни с тази си дейност. Спортът в корените си и определението „спортист“, съдържат целия набор на качества и добродетели, на които искам да възпитам децата. И определено искам и мечтая те да станат СПОРТИСТИ!      

Каква е рецептата за шампиони? 

Според мен в основата на всеки един шампион, стои една мечта. Мечтаеш ли истински за нещо, си способен да го постигнеш.

Любов, трудолюбие и постоянство в това, което правиш, със сигурност ще те доведат до крайната цел.

И в този ред на мисли, ще си позволя да цитирам великия Васил Левски: „Дела трябват, а не думи”.

Как се задържа едно дете в залата, при всички заобикалящи го изкушения?

Опитайте да обясните на един спортист, че има по-голямо изкушение и удоволствие, от това да спортува в залата - със сигурност ще ви се изсмее. Така е и с децата - опитвам се да запаля огъня на спорта у тях и всичко останало става малка подробност.

Ако имаш възможност да промениш нещо в системата на българския спорт - какво би било то?

Доста смело би било от моя страна да се нагърбя с тази задача, но аз лично се старая да обезпеча децата в клуба си максимално и те да мислят само и единствено за съревнованията си. И в този ред на мисли..

би било добре на всички спортисти да бъде осигурено едно спокойствие и те да мислят само за представянето си, а не за оцеляването си.

Все пак те са лицето на страната ни пред света. Всички се радваме, когато печелят, но те сами страдат, когато загубят. Ценете Спортистите!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.