Защото избрах България

Ивайло Иванов e от Бургас, но разширява личните и професионални граници извън хоризонта на морето -  в чужбина. Граници, които по-късно го ограничават в свят, който се оказва тесен за него. Завръщайки се в България, намира широки възможности за изява на натрупания опит.

Определя себе си като предприемач по призвание, тенисист по желание и вечно търсещ нещо ново и различно по душа.

Колко закономерно е да живеем с чувството да помагаме на другите и дадем това, в което сме силни за другите. Може би отживелица или немодерно, но младият и устремен Ивайло ни показва с примера си колко естествено и всъщност печелившо е това. Мечтата му е да помага на хората около себе в реализирането на техните мечти и проекти. Идеята му е да обедини уменията си, да акумулира ресурсите и да достигне позициите и контактите нужни за това. Осъзнава силата на съвместната работа, която може да му помогне да изгради свой бизнес или да помогне на другиго затова. Крайната цел е всеки да е доволен, тоест бизнесът да работи успешно и печелившо както за него, така и за другите около него.

В професионалния си опит е преминал през големи компании като Ernst & Young, Leinonen Group и PwC. Споделя за възможностите да работи по различни иновативни стартъп проекти в областта на финансовите технологии. Един от тях е peer-to-peer lending платформата iuvo, която управлява в момента и заедно с екипа му успяват да развият впечатляващ оборот от над 14 млн. евро и клиенти от над 50 държави.

Причината да замине в чужбина и жаждата за нови знания и опит

Споделя, че е доволен от нивото на преподаване в България, защото е изучавал специалността Стопанско управление в СУ на немски език с много гостуващи преподаватели от университетите в Кьолн, Лайпциг и Заарланд. Стремежът да получи още гледни точки го подтиква да търси контакти с международни студенти, досег с преподаватели, които идват от истинския бизнес свят и наблягат на практическите казуси, както и международна акредитация на самия университет. Така спечелва стипендия за MBA програмата на Cotrugli Business School с кампус в Загреб и решава да се отдаде на приключението. А то включва много динамика и движение в продължение на година и половина, през която пътува до различни места всеки месец за провеждането на учебните модули. Същевременно продължава да работи за Ernst & Young и в последствие за Leinonen Group.

В чужбина...

Престоят ми в чужбина, макар и не много продължителен, беше изпъстрен с много и разнопосочни впечатления. Намерих някои от нещата, които търсех. С най-голяма отговорност мога да заявя, че образователната система (като методи на преподаване, не като материал) в добрите университети в чужбина е на поне 10 години пред това, което се практикува в елитните университети тук. 

Непрекъснатото анализиране на реални практически казуси, всички от които са абсолютно актуални – от последните години или дори месеци, придават усещане за смисъл на всеки прочетен ред или решена задача. Контактът с преподаватели, които са международни специалисти с опит от най-различни индустрии и които са били по най-високите етажи на корпорации, стартирали са собствени бизнеси, банкрутирали са и стартират отново, открива пред теб перспективи, които сухите академични познания просто не могат.

В други случаи разбрах, че реалността е по-различна от това, което виждаме отстрани и ние българите трябва да имаме високо мнение за себе си и способностите си. 

Наблюденията му са, че състудентите в цялост не демонстрират някакви невероятни умения или таланти, които не могат да се открият сред младите хора у нас.

Разбира се, имах и много силни колеги със страхотни умове, но отново не смятам, че процентът им е бил по-висок от този, който съм виждал около себе си в българските учебни заведения. 

Огромната разлика обаче, се обособява от три фактора: традиции, лична амбиция и лична дисциплина. И докато нашите традиции в образованието са донякъде закърнели и младежите нямат особена власт над тях, останалите два фактора са изцяло в техни ръце.

Моят съвет би бил да наблегнат с всички сили на дисциплината и да се целят високо. Ще се изненадат колко много могат да постигнат.

С поглед към България

След завършването на магистратурата е твърдо решен, че бъдещето му не е свързано с някоя голяма корпорация, като тези, в които е работил до този момент.

Бях зареден с много позитивна енергия, вярвах във възможностите си и бях готов да рискувам и да предприема нещо ново, което да помогна да се изгради от нулата. 

Започва да се интересувам от новите технологии в сферата на финансите: дигитални портфейли, разплащания, пазари, онлайн финансиране и краудфъндинг платформи. В този момент не е мислил за конкретна цел, свързана с България или в чужбина, водещото беше проектът. Така случайно се свързва с екип предприемачи, които са имали идея да създадат първата в света борса за търговия на акции изключително на стартъп компании.

Мислех си, че има как да им помогна за дизайна на бизнес модела и процесите на платформата. Харесахме се и решихме да работим заедно. 

И въпреки че, с рисково финансиране, неясни шансове за успех – тотално различен от всичко, което бях правил допреди това, но сякаш точно това търсех.

Разказва, че екипът е бил разпръснат в 2 - 3 държави, не са имали офис и са работили по Скайп, ходели са по срещи за няколко седмици. И въпреки нестандартните условия, Ивайло е доволен:

В тази конфигурация можех да живея навсякъде, стига часовата зона да е подходяща. И може би точно в тази конфигурация усетих, че, имайки избора, винаги бих предпочел да правя това, което харесвам, близо до хората, които обичам. А те са в България. И смятам, че това е вярно за всеки български професионалист, който в момента работи в чужбина: ако има възможността да реализира потенциала си и сутрин да закусва баница с боза, би го избрал всеки път.

Отново на родна земя

Времето му преминава между работата в България и учебните модули в чужбина,  въпреки движението споделя, че в нито един момент не е губил връзка с живота в София, с приятелите си, с бизнес средата и с възможностите.

Беше естествено преминаване към следващия етап от професионалния ми живот – без много време за мислене и рефлекция.

За балоните...

Много съм разсъждавал по тази тема и мисля, че качествените хора в България живеят в свои балони. Те се изолират от новините по телевизията, от простотията по улиците, от корупцията в институциите и като цяло от недъзите на държавата. Общуват с кръга си от приятели и колеги, които разсъждават по подобен начин и също почти нямат досег със заобикалящата ги реалност. В противен случай не биха били тук. 

Хубавото е, че това означава, че съществуват хиляди малки балони от добри, умни и амбициозни хора, които знаят как да работят правилно. Мечтата му е всеки от нас да отдели от усилията си да раздуе своя балон малко повече – да впрегне уменията си в нова област, да включи в него нови хора, да презентира историята си пред по-широка публика. В един хубав момент многото надуващи се балони ще спрат да бъдат изключението, което всички очакват да се пукне, а ще заемат по-голямата част от реалността ни.

Хората силно надценяват това, което могат да реализират за една година, но още по-силно подценяват това, което могат да реализират за десет – тук имаме точно такъв случай.