Успелите споделят

Той е Ивайло Караманолев. Пътят му започва от елитната Софийска математическа гимназия, която представя на състезания и олимпиади по информатика и информационни технологии. Продължава във ФМИ и работи в Телерик, а скоро стига и до Силициевата долина. Там прави съпоставката между живота в България и САЩ - разлики в културата, нравите и дори битовизмите. Различните му работни места му носят нови идеи за стартъпи и знания в сферата на инженерството. Стажува в известни компании като Dropbox и IMU, а тази година ще бъде част от HackConf, който ще се проведе от 30 септември до 1 октомври в София Тех парк. Днес ви поднасяме история за пътя до Америка и обратно.

Какво беше първото ти усещане на чужда земя и какво беше, когато се завърна?

Усещането, когато отидох за първи път в Щатите, беше пълен шок. Всичко е различно - магистралите, архитектурите, улиците. Излезе, че аз съм доста чувствителен към тази разлика и се получи доста дълго адаптиране към тази нова среда. За сметка на това, когато кракът ми стъпи обратно на родна земя, сякаш най-накрая си отдъхвах и заживявах нормалния си живот.

Какви са причините да предпочиташ България?

Всеки човек има своята идентичност, но тя се модифицира от околната среда. В САЩ сякаш повече залитах към консумеризма. В България съм по-стимулиран да се занимавам с връзките си с хората и природата, по-креативен съм. В САЩ да харчиш пари е терапия. Когато започнах да усещам нужда от подобно "лечение", разбрах, че ще имам нужда от много време, за да свикна. Предполагам, че ако човек активно полага усилия да се бори с това нещо, ще се справи.

В Дропбокс се запознах с нови хора, с които се видях, когато се върнахме обратно в България. В крайна сметка открихме допирни точки и сега работим заедно в HyperScience.

Разкажи ни повече за HyperScience.

Това е компания, минала през доста фази, в които преосмислихме с какво точно искаме да се занимаваме. Съществува от 3 години. Аз съм един от първите служители, работя вече от 2 години и няколко месеца. "Приложения, базирани на изкуствен интелект" - това е нещото, което най-общо описваше фирмата. Тогава липсваше фокус.

Най-конкретно, това с което се занимаваме, е прилагане на изкуствен интелект и machine learning за автоматизиране на един конкретен вид работа на обработка и анализиране на документи. Имаме първата фаза - ако дойде хартиен или сканиран документ, ние можем да извлечем съдържанието от него в някаква структурирана форма, която вече може да се обработва от машини. Следващите стъпки са идентифициране и разбиране на съдържанието на документите - например доколко те са еднакви или различни, хронологично сортиране.

Клиентите ни са големи фирми и правителствени организации, през които минават хиляди документи дневно, с които се занимават огромни екипи от хора. Нашата цел е да автоматизираме тази работа, да улесним служителите и да няма грешки. Също така е по-евтино и по-бързо.

Какво е мнението ти за изкуствения интелект? В една книга на Рей Курцвел се казва, че той ще промени социалните пластове.

Въпросът засяга много по-обширен аспект от социалните слоеве. Има хора, които предполагат, че човечеството ще загине - поне както го познаваме. И това съвсем не е необосновано - хората вярват, че ако продължаваме в същия дух да развиваме изкуствения интелект, изчезването ни е възможно. Има такива, които твърдят, че няма как да стане. Проблемът е, че ние реално няма как да знаем. Възможно е да стигнем и до двете крайности.

Ако някога достигнем до нещо, което има интелект, равен на човешкия, или дори по-голям - то ще започне да се себеразвива с темпове по-бързи от тези, на които ние бихме могли да го спрем. Някои теории гласят, че в рамките на дни или часове от създаването на свръхинтелигентната система ще се стигне до въпросната сингулярност, от която точка вече нямаме капацитета да прогнозираме каквото и да е било. Но със сигурност е опасно да оставяме технологиите да се развиват без наложени системи на контрол.

Много графики сочат, че след 10-15г. около 50% от населението ще бъде безработно, заради технологичния прогрес. Как мислиш, че вашия продукт ще се отрази на България и света?

Нашият продукт ще "спомогне" за елиминирането на много работни места. Разбира се, мисълта не ме кара да се чувствам добре, но от друга страна е неизбежно - или се качваш на влака, или гледаш как той минава покрай теб, независимо до какво ще доведе той.

Голяма част от позициите, които ние автоматизираме, са аутсорсвани от фирмите. Но може би още по-сериозен проблем ще създадат превозните средства, които се управляват сами. Въпреки че там, за да бъде заместен шофьорът, нещата са по-трудни, а и при камионите обикновено има повече от един водач, т.е. ако можеш да направиш система, която се кара автоматично на 99% от времето, ти е необходим един шофьор, който ще елиминира огромна част от разходите и също така ще спомогне за бързо събиране на данни, които ще автоматизират и останалата част.

Много държави въвеждат т.нар. "универсално заплащане' или basic income. Смяташ ли, че това ще предотврати елиминирането на работни места?

За "универсалното заплатащане" има доста разпалени спорове, защото някой хора казват, че това е единственият начин да се справим с този проблем, който ще дойде с все по-голямото навлизане на технологиите, докато други хора го отричат напълно. Истината обаче, е че до този момент не съм чул за друго по-добро решение и мисля, че то е най-адекватното за момента предвид, че загуба на работни места наистина се очаква.

А каква ще бъде промяната у нас?

Много хора се вайкат, че България е назад във времето. Но един от малкото позитиви, които носим е, че имаме малко ''предупредително време". Нещата тепърва ще се развиват или в най-богатите, или в най-бедните страни. Имаме времето да видим какво ще се случи с останалите, преди то да се случи с нас. Дали ще се справим с всичко, което ни очаква? Съвсем отделна тема.

Като цяло "смесена кошница" - не знаем кое е за лошо, кое за добро, не знаем дали ще има екологична катастрофа в България или дори на световно ниво, не знаем дали проблемът няма да бъде в безработицата. Трудно предсказуемо е. 

С какво се занимаваш сега?

Това, което най много обичам, е да спортувам и да се занимавам с технологии - не само програмиране, а всякакви иновации. Наскоро се запалих по дроновете - купих си дрон за снимане, сега ще си купя и състезателен такъв. Общо взето през годините винаги ми е било интересно да съм в крак с новите технологии и техните възможности. Занимавам се с най-разнообразни спортове - от планинско колоездене до кайт сърф, катерене, кънки на лед, хокей, уинд сърф, гребане.

Покрай моята приятелка, която се занимаваше с конна езда, си купихме кон. Тя пък покрай мен започна да се занимава с IT.

Оказа се, че разполагаме с много конни бази около София. Разликата между това да се занимаваш с техника и с едно животно или един човек... е огромна. И при мен като че ли връзката с техниката винаги е била много по-добра от връзката с хора. Ездата много ми помогна да разбирам "другата страна". При техниката всичко зависи от теб, то е в твоите ръце, комуникацията е машинна. При хората или животните работите заедно. Трябва да разбираш емоциите, невербалната комуникация.

Как се роди идеята да се включиш в HackConf?

Всъщност аз от доста време се познавам с организаторите. Те правят много курсове, а в последно време се занимават и с разработка на custom-проекти. В последно време, започнаха да организират и Django Meetup в София и понеже аз от доста време съм фен не Python Ecosystem, редовно изнасям кратки лекции там.

Оттам се роди и идеята да участвам в тазгодишния HackConf. Ще бъда част от него за първи път. Включих се от части заради вътрешното удовлетворение да споделяш знанията си. Преди водех група по информатика в СМГ, като бях студент пък преподавах информатика в Първа частна математическа гимназия. Харесва ми да помагам на хората да се развиват и да станат по-добри.

От друга страна HackConf ми помага да развивам и самия себе си.Така ще подобря своите социални и лични умения, да се поотпусна, да придобия нови контакти и като цяло да се насладя на едно положително изживяване. Пък и вярвам в думите на Алберт Айнщайн:

"Ако не можеш да обясниш нещо достатъчно просто, значи не го разбираш достатъчно добре.“ 

Защо се върна в България?

Заради свободата.

Когато бях на стаж в Dropbox, искахме да изкачим Mount Whitney. За целта ни бе нужно разрешително, което отнема месеци. В един момент изглеждаше, че направлението за лекар се изкарва много по-лесно. Тогава обаче двете партии в Щатите се бяха скарали за бюджета, вследствие на което повечето правителствени организации спряха да работят, включително и ranger-ите във всички федерални паркове. С две думи - не можеш да отидеш на планина, въпреки че имаш разрешително, защото правителството не се е разбрало за бюджета. В България можеш да отидеш на планина, където искаш, както искаш и когато искаш с или без правителство.

Чувствам, че в България имам много повече свобода да правя това, което искам.

А как изглежда бъдещето?

Глобализацията помага на България да се развива. Тук наистина се случват хубави неща. Имаме и поле за развитие. Дали ще емигрирам или не - това е въпрос, който все още ме тормози и не съм успял да взема финално решение. Но вярвам в България. Намираме се на кръстопът и бъдещето е в наши ръце. Дали ще просперираме зависи от умните, образовани, мислещи и най-вече действащи българи.