Успелите споделят

Днес ще ви срещнем с Ивайло Тончев от Стара Загора. Той е директор “Маркетинг и комуникации“ на framar.bg. Семеен е с една дъщеря. 

Ти си директор "Маркетинг и комуникации". Разкажи ни повече за естеството на твоята работа.

Пряката ми работа е свързана с развитието и обслужването на дейността на най-големия здравен сайт в България - framar.bg. Сигурно звучи много скучно, ако не харесвате предизвикателствата и не сте поне малко работохолик. За 10 години ние успяхме да станем най-големите в бранша. Ние сме един от много малкото знакови интернет проекти, които се намират извън София и даващи препитание на хора в град като Стара Загора. С това успяваме да учудим много от нашите контрагенти, които намират за странно, че „в провинцията може въобще да има нещо такова“. Постигнали сме го и сме на картата.

Щастлив съм, че имам поле за развитие и на най-дръзките ми мечти, както и екип, който да ме подкрепя. Това е мечтата за всеки мениджър, на каквото и да е ниво.

Здравеопазването е една от сферите, която се променя бързо под влиянието на новите технологии. Как по-конкретно се случва този преход в сектора на фармацията?

Труден въпрос, с много горчив отговор. Не съм съгласен, че нещо се променя в здравеопазването. Или не с темповете, в които трябва. Преди много години имаше лекари, а нямаше техника, лекарства, болници. Сега сякаш специалистите много намаляха (не по диплома, а по призвание), материална база има, медикаменти се намират, но цари абсолютен хаос. Здравната реформа се превърна от „оптимизация“ в една агония, от което ние страдаме всички.

Ако се чудите и защо сме на това положение, само си представете планината от хартии, които носите със себе си, за един елементарен болничен лист или отпускане на лекарства по НЗОК. От години в сектора се отлага дигитализацията, добрите примери на електронно здравно досие/карта/рецепта се бавят. Същевременно, от  всяка пробойна в системата текат пари. Краде се, хаби се, а това ограбва нас и данъците ни.

Хаосът води до злоупотреби, а те са трудни за преследване, ако няма единна електронна система. От дълги години ние говорим за това, бяхме пионери в онлайн предлагането на информация за много лекарства, превърнахме се в справочна база, предпочитана от лекари, фармацевти, както и обикновени потребители.

Ние сме добър пример за дигитализация на информацията в здравето и се интересуваме това да продължи. Логично е за нас да лобираме за електронно здравно досие, електронна рецепта, дори и за онлайн търговия с лекарства по лекарско предписание. Това са са само някои от отговорите на проблемите в здравеопазването.

Иска ни се лекарите и фармацевтите повече да имат време да се образоват за световните научни достижения и да ги прилагат в практиката си, отколкото да се превръщат в администратори, генериращи водопади от хартиени документи.

Със сигурност си имал възможност да се реализираш извън България. Защо избра да останеш в нашата страна и по-точно в родния си град?

На няколко пъти през живота си съм мислил много сериозно да напусна България. Не мога да кажа, че средата е благоприятна, като и не мога да похваля родния ми град за особени достижения в това, че задържа младите си хора.

По едно време се усещаш, че промените трябва да дойдат от тези, които не са съгласни със статуквото. Ако промяната се осъществява със съдействието на еднопосочен билет, лошо, ти предаваш всички тук. Имам приятел, който е доста по-възрастен от мен, който през края на 70-те и началото на 80-те години е живял в ГДР - много от по-младите няма и да помнят тази държава. Активен в пънк сцената, той на няколко пъти получава предупреждения, че „слуша враждебна музика, че издава списания, има връзки с хора от Западна Германия“.

През 80-те години започва да има реални проблеми, шпионират го, влиза за първи път в затвора, като „политически“ престъпник. Опит за бягство и отново „затвор“. Амнистират го на един рожден ден на Ерих Хонекер и му дават нота за 24 часа да напусне страната. Стоял той във влака, напускайки родната си страна и си мислел, че "ако всички така бягат (защото за него това било точно бягство), няма да има кой да промени нищо в ГДР“. С подобни мисли се терзая и аз, от време на време.

Какъв е твоят съвет към младите хора от позицията на човек, който вече успешно се е реализирал в своята сфера?

Не знам дали успешно съм се реализирал. Успехът е да си на пистата на Формула 1 и да бъдеш винаги сред победителите. Не трябва да се забравя, че състезанията са често много повече от едно дневно, а съдбата обича и тя да се намесва в резултатите.

Младите хора в България имат доста горчиви чаши да изпият, за да се аклиматизират от „галещата егото“ безкритична среда в образованието. Виждаме фрапиращи случаи на CV-та на латиница, придружени от снимки по бански или в идилична банкетна среда, при това от млади хора с внушаващи респект учебни заведения/специалности. Дори не коментирам и хроничния глад за фармацевти, говоря за журналисти, маркетолози, икономисти.

В момента има много безработни и доста фирми, които се опитват да намерят хора, с които да се развиват. Част от трайно незаетите пък очакват, че благодарение на личните им качества, те трябва да  получат обучение (примерно за програмист) от абсолютната нула, което да им позволи да поемат наравно с всички останали.

Младите хора бъркат работодателите си с „мама и тате“. Те си вярват, че трябва да им се създава безкритична среда и да се обучават от нулата, едва ли не до пенсионирането. Прекрасен безгрижен живот, точно за такъв мечтаеха по времето на комунизма. За да си успял и да успяваш, трябва да имаш посока и да се развиваш, мотивация да бъдеш такъв, какъвто трябва. Младите хора не могат да го разберат така лесно. 

„Спасението на давещите се е дело на самите давещи се", ако мога да цитирам Илф и Петров. Звучи жестоко, но много не си падаме по това да поемем отговорността за каквото и да е било. Това ни води и сериозни проблеми.

Какъв би казал, че е правилният лек, за да станем един по-обединен и задружен народ?

В библията обикаляли из пустинята, докато забравят за робството. Ние докато обикаляхме, не стигнахме до никъде и успяхме страната ни да превърнем в територия. Трябва да си намерим пътя и да го следваме, да не губим посоката. Голяма част от живота на хората от моето поколение мина в непрекъснати експерименти с всичко около нас. Все ни беше страх да кажем НЕ. Нужна ни е мобилизация и отговорност. 

Завърши с послание към читателите.

Имаме прекрасна страна, добри възможности, но нямаме кой знае каква воля да използваме нищо от положителните предпоставки, за да се развиваме. По-малко трябва да се оплакваме и повече да действаме. Не е лошо това да започне от вчера, а не от понеделник.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер