Успелите споделят

Ивайло Трайков в момента работи като ръководител на лаборатория към завод за производство на технически каучукови смеси. В свободното си време свири на барабани, кара колело. Също така обича да прекарва по-дълго време сред природата. Той е следващото лице от класацията „40 до 40“, с което ще те запознаем днес.

Поводът да се срещнем е класацията „40 до 40“ вдъхновяващи българи, в която попадна. Какво означава това признание за теб?

Първо е признание от страна на прекия ми ръководител, който ме номинира за „40 до 40“. Признание за научния ми ръководител доц. Милчо Иванов и за мен, като хора, занимаващи се с наука, тъй като основна роля за това да съм един от „40 до 40“ изигра дисертацията ми. Може би признание за мен, като личност, но си мисля, че има и по-достойни от мен, но не участвали в „40 до 40“, млади хора в България.

Кое те запали да се занимаваш с науката и кога се случи това? Защо точно с химия и металургия?

Бих казал, че се занимавах активно с наука по времето, когато бях редовен докторант, а сега по-рядко.

Обичам да откривам и да измислям нови неща, а след като се дипломирах като магистър реших да пробвам и докторантура именно поради тази причина. По-скоро химия и то по случайност.

Създал си иновативност в областта на производството на автомобилни гуми. Каква е тя?

Създали сме заедно с научния ми ръководител. Идеята е чрез различни способи, повече от които са си наша разработка, да се намали съпротивлението при търкаляне на автомобилната гума, без останалите ценни качества на автомобилната гума да бъдат влошени. С намаляването на това съпротивление и по-скоро на протектора ѝ се намалява консумацията на гориво и респективно отделилите се вредни емисии в атмосферата.

Както обясних в „Дарик“, ние съдим за тези показатели косвено, а не директно, тъй като в лабораторни условия не може да създадем същинска автомобилна гума, а смеси за протектори на гумата, които смеси модифицираме и изследваме.

Какви са основните проблеми, с които се сблъскваш като ръководител на лаборатория и как се справяш с тях?

Проблемите могат да бъдат от всякакво естество. От чисто технически такива до колективни.

Опитът ме е научил да не действам първично, да обмислям и оценявам дадения проблем, а решението идва рано или късно.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждаш?

Има, но според мен университетите (не всички, разбира се) имат нужда от подмладяване и то с хора, които имат натрупан вече практически опит в съответната област. Според мен бавно, но постоянно, промишлеността и високотехнологичните производства у нас се развиват, а високите технологии вървят ръка за ръка с науката. 

Какво би казал на хората, които все още се колебаят да се занимават с наука в България?

Ако се колебаеш за нещо, по-добре не се захващай с него! Това е по принцип, а иначе: 

Да не си губят времето в колебания, а да действат!

Твоята формула за успех е?

Бъди такъв, какъвто си!

Снимки: Дарик и личен архив

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.