Октаново число

Следващия път, в който отидете на кино, изберете български филм, седнете в залата и си затворете очите. Слушайте част от филма, вместо да го гледате, и ако усетите автомобилните двигатели, стъпките на хора, птици, лай на куче, изгрев, залез, пукащи клони, вятър, горящ огън, дишане, говор, на моменти всичко едновременно или пък изящна тишина на точните места, не пропускайте името на звукорежисьора във финалните надписи. 

Ако сте избрали „Шибил“, „Слава“, „Бащата“, „Формулата на Тео“, „Урок“, „Воевода“, „Лов на дребни хищници“ или документалния „Живот почти прекрасен“, както и над 160 други късометражни и игрални филми, създадени от 2001 г. насам, тогава сте потънали в звуковия дизайн, създаден от Иван Андреев. 

Носител на четири международни награди за звукорежисура само за отминалата година, Иван е номиниран почти ежегодно и от българската филмова академия заради начина, по който умее да чува историята на всеки филм и да я преразказва на нас, зрителите. През 1999 г. той завършва НМУ „Любомир Пипков“ със специалности „Пиано“ и „Цугтромбон“, по-късно и Музикалната академия в София със „Звукорежисура и мултимедийни технологии“, а междувременно светът на киното не спира да го увлича все по-силно. Затова без повече излишни шумове нахлуваме в слушалките на един от хората, без които съвременното българско кино просто не може, за да разберем защо обича да използва точно този „език“.

Какво е общото между пианото и цугтромбона, мултимедийните технологии и киното? И защо предпочете пулта пред музикалните инструменти и снимачния екип пред оркестъра?

Всички те са различни видове изкуство и общото между тях е, че създават емоция, а на мен ми причиняват и сценична треска. Не съм си представял, че някога ще се занимавам с кино. Учих тонрежисура в Музикалната академия и идеята ми беше да се занимавам с музика. Но започнах работа в студио за дублаж на филми, а следващата година направих и звукова постпродукция за няколко документални ленти. След това ме изпратиха да бъда асистент на звуковия екип на снимки на игрален филм и там срещнах Александър Симеонов и Валери Методиев, които жестоко ме запалиха за всичко, свързано с киното и звука за него. Аз ги разпитвах за всякакви неща, тъй като нищо не ми беше познато. Разказвали са ми с часове историята на киното и звукозаписа и така започна всичко. 

Извинявай, но не може да не ти зададем най-прозаичния въпрос – кой е звукът, който най-много те дразни? 

Преди 10-ина години можех да изредя много звуци, които ме дразнят и ми пречат, но сега по-скоро всеки звук ми е интересен по собствен начин, защото си има своето предназначение и може да бъде полезен за изграждането на звука за определен филмов епизод например.

А обичаш ли тишината? И какво е професионалното ти мнение за нейното място в живота и изкуството? 

Обичам я и мисля, че е много важна. В днешно време тишината е лукс, защото живеем в доста динамичен свят, наситен с много и най-различни звуци. Във филмите например няколко секунди тишина могат да подействат много по-силно и емоционално, отколкото ако бъдат пълни с ефекти.

Трябва да признаем, че твоята професия не е много популярна сред нас, кино зрителите. Отвъд хората в кадър сякаш по-често се питаме за режисьора и по-рядко за звукорежисьора на един филм. Разкажи ни повече за това, което правиш, как се измисля и изгражда звуковият дизайн на един филм? 

Звукорежисьорът изгражда драматургията на звука. Ние се грижим да подчертаем разказа, който е най-важното нещо в един филм. Картината, осветлението, звукът, актьорската игра, всичко работи, за да бъде разказана добре една история. За хората, които не са запознати каква точно е работата на звукорежисьора, накратко мога да обясня така: свикнали сме да чуваме много и смесени звуци около себе си в ежедневието и приемаме, че те така съществуват в пространството. Те обаче не съществуват по този начин в киното. Много често се налага да започнем работа по някоя сцена от пълна тишина и трябва да сложим всяка стъпка, преминаваща кола или птица. Целта ни е да изградим звукова картина от диалог, ефекти и атмосфера, с които да помогнем на зрителя да преживее историята на филма. 

От работата на терен, през постпродукцията до премиерата – кои са любимите ти моменти? А има ли такива, които не обичаш и би се радвал да можеше да пропускаш? 

Всичките си ги харесвам. Всеки етап си има своя чар, след като се премине от единия в другия, този, предишният, ти липсва по някакъв начин. Хубавото е, че имам възможност да ги редувам. Понякога предпочитам да съм в студиото, а в други моменти ми е приятно да усещам динамиката на работата на терен. На премиерата пък я има сценичната треска и как зрителите ще възприемат филма. 

От 2001 г. до днес си се погрижил за звуковата среда на над 160 късометражни и пълнометражни филми, много от които нашумяха в България и получиха признание от водещите кинофестивали по света. Какво те привлича в съвременното българско кино, как „звучи“ и за какво мълчи то според теб?

Това, което ми харесва в съвременното българско кино, са историите, с които се занимава. Представя теми и разглежда проблеми, които вълнуват и мен. Последните игрални филми, по които съм работил, са били вдъхновени от истински истории и са представени по документален начин. Това, че някой сценарист и режисьор е решил да засегне определена тема в дълбочина, ни дава възможност да се вгледаме по-внимателно и да се замислим върху конкретен проблем. Около нас има много интересни теми, за които трябва да се говори и киното е един от начините това да се случи.

Какви са най-ярките световни тенденции в звукорежисурата днес? Как се променя мисленето за нея и защо? 

Трудно е да се отговори на този въпрос, защото има много различни подходи на работа. В днешно време има много технологии и те ни позволяват да правим неща, които преди години са били трудни за постигане, но все пак най-важното остава концепцията и кое работи за филма. 

Какво изкуство харесваш ти като зрител? 

Обичам изкуството в различни форми, защото всяка от тях ми дава различна емоция и обогатява по различен начин. Затова ми е приятно да ходя и на кино, и на концерти например.

Uspelite.bg и Културна фондация А25 стартираме рубриката „Октаново число Култура“ като пресечна точка на представите ни за хора, упорито променящи средата със средствата на културата, правейки по този начин общото ни бъдеще възможно по-добро. В продължение на година всяка трета седмица от месеца ще ви разказваме за личности, за които да подобряват нашия общ контекст не е кауза, благотворителна акция или извънредна проява на емпатия, а просто нормалност, ежедневие и начин на живот. 

Те са преводачи, изследователи, мениджъри, журналисти, артисти, но и хора, за които съвременната българска култура не е задължително професия, но със сигурност е любов. Всички тях, рядко или никога, няма да видите в прайм тайма на масовите медии не защото нямат какво да кажат, а защото имат гориво вместо рейтинг във вените. Селекцията на участници в рубриката ще бъде изцяло субективна и поради това още по-лична.

Фотокредит Светослав Стоянов, Светослав Драганов