Защото избрах България

Иван Бондоков е на 34. Политолог по образование и душа. Днес е част от един прекрасен проект за социална трансформация на България – MoveBG. Проект, който носи промяна. Безобразно много обича да свири на китара, да пише музика и да спортува. 

Ако трябва да съм искрен – заминах просто, защото ми беше интересно да видя какво е. Но Германия ми допадна много. Прекарах там 6 години. Германия беше един от най-щастливите, тежките и динамични периоди в живота ми. Престоят ми беше каляване на един млад, често буен и недисциплиниран човек. Понякога си говорим с приятели, които са били в казармата и аз споделям, че въпреки добрите условия в Германия, това беше една дълга, но много полезна казарма. И вярвам, че за много сънародници в чужбина, особено първите години, са такива – трудни времена, в които трябва да се доказваш и да свикваш да разчиташ най-вече на себе си.

В тази връзка в Германия, освен да следвам, съм работил всичко. Човек се научава да цени всякакъв труд, да уважава всеки законен способ за изкарване на пари и да се съобразява с колеги, условия и задачи.  Нещото, за което ми липсва онова общество, е неговото функциониране на базата на закони, важащи за всички. Развитите западни общества следват дори неписани правила, които са залегнали в техния манталитет и са в основата на добрите обществени взаимоотношения. Следвах политология в един от най-добрите университети за тази специалност – „Юлиус-Максимилианс“ във Вюрцбург, Бавария. Там имах възможността да се срещна и да получа знания от хора, които са писали например договора от Маастрихт за създаването на ЕС. Научих много. Но не успях да завърша. Една тежка болест в края на 2008-ма ме принуди да се върна в България. Друго прекрасно нещо, което ми се случи, бе раждането на моята дъщеря – Деа. Тя се роди в Германия и някой ден ще я заведа в родното й място.

Истината е, че не избрах да се върна в България. Съдбата го избра. И днес аз съм благодарен за това. След дълго време в пълна парализа заради едно рядко заболяване, семейството ми тогава трябваше да изостави всичко и да се върнем в България, за да се лекувам и възстановявам. Едва ли, ако не се бях разболял, щях да се върна преди почти 7 години. Но от перспективата на тези изминали седем години, аз виждам как едно наистина злощастно събитие, свързано със здравето ти, може да доведе и до положителни неща. Благодарение на завръщането ми в началото на 2009-та, аз успях да стана участник и свидетел на важни обществено-политически процеси в страната, които намериха един от своите върхове в протестите срещу олигархия и задкулисие през лятото на 2013-та година. Винаги съм бил активен човек, а особено след завръщането ми от Германия, и обществено ангажиран.

Днес, с платформата MoveBG и хората в нея, се опитваме да променяме България към по-добро, носейки в сърцата си онзи заряд, който получихме като общност през онова незабравимо лято. Вярвам, че MoveBG е един от най-автентичните граждански проекти, родил се от протестната вълна през 2013-та. И ако днес ме питат  защо не се върнах в Германия след като оздравях, отговорът ми е, че тук имаме много какво да правим. И е време да осъзнаем вина, отговорност и възможности и да си признаем, че ние сме двигателите на промяната, която уж всички искаме да видим. България днес е изтъкана от потенциали. Но ние трябва да изберем да сме свободни и да ги виждаме. Да виждаме възможности, не пречки. Да търсим какво ни обединява, а не винаги да изтъкваме различията си.

Във връщането си тук виждам дебелия пръст на съдбата и мисля да си поема кръста, пък ще видим какво ще стане.  Аз всеки ден стъпвам по родната си земя и се опитвам да няма и ден, в който да не си спомням защо вървя по нея. За тези, които конкретно се интересуват – да, имаше лек културен шок, когато се върнах, свързан с това, че бях свикнал на онова значително по-хармонизирано и демократично общество. Тук беше и все още си е предимно джунгла.

Аз разделям ‚успяващите‘ хора в България на два вида: Тези, които успяват въпреки всичкия хаос, корупция и беззаконие, но всеки ден страдат от това; опитват се да живеят морално и по правилата и мечтаят един ден да имаме уредено общество, обединено от общи ценности и правила и тези, които успяват точно благодарение на този хаос, на това беззаконие и липса на работеща държава. За съжаление в България днес вторите ‚успяващи‘ са много повече. И моята мисия тук, стъпквайки всеки ден на родна земя, е да правя ежедневни усилия един ден да успяваме в родината ни без да трябва да крадем, подкупим и прецакаме, и това да е похвално дори.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.