Успелите споделят

Живял е по-голямата част от живота си извън България – предимно в Щатите, но също така и в Аржентина, Австралия, Франция. Работил е в сферата на финансиите. Обикаля и се радва на света, черпи от богатствата на различни култури, а държавите, които е посетил скоро ще се закръглят на 100. Казва, че обича предизвикателствата и го доказва с вече пробяганите си 26 маратона. Тренира Crossfit от 8 години, а освен да спортува обича и да готви. Болезнено лоялен към хората, които обича, с кафяви очи и гей – представяме ви Иван Димов, който се завръща на родна земя с мисия.

Учил си и си работил в чужбина. Какво те накара да се върнеш в България?

Върнах се, за да помогна на една “невидима” общност от младежи с различна сексуална ориентация и полова идентичност. Това е ЛГБТИ общността.  Самият повод, който ме накара толкова драстично да променя своя живот и да се завърна, е много конкретен и личен.  Преди 2 години, едно непознато момче, току-що завършило гимназия, сподели с мен, че след като разкрива пред майка си, че е гей, тя го води на психиатър, който му е казва “Не се притеснявай, ще те излекувам”. Момчето, тогава на 15-16 години, решава, че е болно и бяга от вкъщи като прави опит за самоубийство. Мога много да говоря каква експлозия от емоции предизвика това у мен. Разпитах какво прави това момче в такава ситуация и се оказа, че няма никакви конкретни ресурси за подкрепа, особено ако си извън столицата, което е абсолютно недопустимо!

Аз знаех, че не само мога да помогна, но и трябва да го направя. Така се роди идеята за фондация Single Step.

Какви дейности осъществява фондацията?

Фондацията има 3 конкретни и прагматични приоритета:

1. Създаване на гореща линия/онлайн чат за младежи от ЛГБТИ общността, техните родители и приятели.

2. Създаване на център за общността – не само физическо пространство с предлагане на психологични, медицински и правни услуги, но и място за събития, което да спомогне за създаването на една силна и активна общност, а също така, и да бъде отворено за всички наши съмишленици и приятели. 

3. Иновативни медийни кампании, които по много личен начин да подпомогнат не само младежите, които преминават през процеса на самоосъзнаване, но и техните родители.

Помагате както на хора с различна сексуална ориентация, така и на техните близки. Работата с кои ви изправя пред по-големи предизвикателства и как се справяте с тях?

Работата с родителите е по-голямото предизвикателство. Опитвам се да си отговоря на въпроса какво кара един родител да изхвърли детето си от къщи, след като разбере, че е гей. Говоря за конкретен случай. Кое чувство е по-силно от любовта към детето ти, за да накара един родител да направи такова нещо. Срамът от това какво ще кажат другите?! За мен е абсурдно, че стигмата може да бъде по-силна от тази любов.

Труден е процесът, през който преминават родителите: от “ще ти мине”, през “къде сгрешихме, ние ли сме виновни” до “разбираме те, но не казвай на никого”. Всъщност, съобщението към родителите е много простичко: Детето ви не е болно, то е същото, което сте прегръщали и обичали безрезервно. То е родено така, никой няма вина и нищо не се е променило. Просто обичайте детето си, защото наистина има нужда от вас.

Все още ли темата за ЛГБТИ е табу в България и до каква степен?

Факт е, че все повече живеем в “балони”. Имам огромния късмет и щастие, че в моя балон в България съм заедно с едни невероятно готини хора, с които говорим на един език, вярваме в себе си и в силата на една общност, каквато и да е тя, в позитивното, не разчитаме някой друг да ни свърши работата и не мрънкаме постоянно за щяло и нещяло. Проблемът и предизвикателството, обаче е, какво се случва извън този балон.

Определено ЛГБТИ темата е табу, базирано не изцяло на хомофобия, а по-скоро на невежество. Откакто съм тук, се опитвам да си отговоря на един въпрос: на какво се базира истерията, която обхваща много хора, когато стане дума за моята общност и стотиците негативни коментари под новина на тази тематика в пресата? Причината не е религията, както в Щатите, например. Може би е стигмата и срамът от това какво ще кажат другите. От друга страна, за мен подходът на моята общност не трябва да бъде “ние сме неоправдани, нещастни и всички ни мразят”. Разговорът е много по-личен “аз си оставам абсолютно същия човек, когото ти познаваш”.

За нас е изключително важно да се говори по тази тема на персонално ниво.

Има ли страх и предубеждения у хората, които търсят подкрепа и помощ при вас?

Всъщност Single Step е много млада организация. Регистрирана е преди по-малко от година, така че още не предлагаме услугите и ресурсите, за които споменах. Затова не мога да отговоря по-конкретно на въпроса. Планът е да стартираме онлайн чата, което ще е първата лицензирана, специализирана услуга за младежи от общността и техните родители, в края на октомври. След интензивно обучение на нашите доброволци и стажанти, които ще обслужват чата, както и горещата линия, която ще последва наред с центъра. Вече активно търсим подходящото пространство за него. Въпреки това, хора от цялата страна вече се свързват с нас, защото наистина съществува огромен вакуум в тази област и няма никаква помощ за тях.

Нашата задача е да спечелим доверието на тези младежи, за да можем реално да им помогнем. Убеден съм, че ще го направим.

В името на Single Step пробягваш 12 маратона за 12 седмици. Тази година се изправи пред 10 000 повторения на комплекса "Синди" (5 набирания, 10 лицеви, 15 клека) и то в рамките на 24 часа. Разкажи ни повече за това благотворително предизвикателство.

В Щатите има много силна традиция да се обвързва благотворителност със спорт. Тъй като съм маниак на тема спорт, реших да избягам маратоните, за да събера първоначалните средства и много хора ме подкрепиха като дариха. Преди седмици се изправих и пред следващото предизвикателство: тези 10 000 повторения всъщност са 1 667 набирания, 3 333 лицеви опори и 5 000 клека.  Отне ми 15 часа, от 6:30 сутринта. Беше наистина изпитание за волята ми, но по-важното за мен е невероятната подкрепа, която получих не само в България, но и по целия свят.

През целия ден идваха членове на залата, мои приятели и съмишленици да се включат заедно с мен в предизвикателството. Те буквално ме зареждаха със сила и фокус. Моята кросфит общност в Ню Йорк и Калифорния също организира благотворителни състезания за каузата, както и моя приятелка в Дания. Дори и датски войници в Афганистан се включиха! Подаване на ръка на други общности и съмишленици – вярвам, че само така става промяна! Тук можете да прочетете повече за това какво ме мотивира да завърша това предизвикателство.

Част сте от акселератора Промяната. Какво е за вас това предизвикателство и в каква посока очаквате да ви изстреля?

Организаторите и организациите, които участват с нас в акселератора или вече са били част от него  -  тази малка активна екосистема от съмишленици заема почетно място в нашия “балон”! Всички там са лидери на техните общности. На всички тези хора им пука за нещо друго освен самите себе си и искат да променят света. Ще си подаваме ръка, ще си партнираме, ще научим много. Обаче, все пак това е състезание с един победител и няма да крия, че гоним победата!

Любовта е...?

Искам да използвам една моя любима дума, на която още не съм намерил подходящ превод на български: “serendipity”.  Може би “неочаквано добро, което сполетява галеник на съдбата”. Май се оказва, че съм и романтик.

Single Step са участници в Акселератора на ПРОМЯНАТА 2017/2018, заедно с още 12 стартиращи социални предприемачи, които са намерили решение на проблеми на децата в България. Акселераторът е двумесечна интензивна обучителна програма, базирана на специализирани безплатни обучения и индивидуални консултации, които помагат на социалните предприемачи да подобрят своите решения и своя бизнес план. Той е част от процеса на селекция в ПРОМЯНАТА - най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп, която се осъществява в партньорство с фондация Reach for Change България.