Интервюта

Иван Драгомиров е усмихнат, успешен и любознателен. Можем да го видим в различни роли - ментор на ученици, учител, автор на Facebook страница за учителски смешки, възпитаник на "Заедно в час" и обучител. Споделя, че всички тези роли скъсяват времето за почивка, но когато тя се случи, е посветена на "народни танци, половинката и приятелите". Иван определя себе си като "средностатистически човек, който обича да гледа от веселата страна на живота". Естествено, всичката енергия и хъс го довеждат и до номинация за наградите на Дарик "40 до 40" в категория Образование. Запознайте се с Иван!

Какво е усещането да си във вдъхновяващата класация "40 до 40"?

Ами доста интересно преживяване е това да си отличен в категория Образование поради изработката на нещо, което си приложил в класната стая. Връщайки се назад, целта на този проект беше да повлияе на мотивацията на учениците ми. Не подозирах, че ще му бъде отдадено такова внимание. Чувствам се поласкан, определено е вълнуващо да съм отбелязан като човек, който допринася за своето поле на развитие!

Minecraft е супер игра, която ти използва за обучителни цели в началото на пандемията от COVID-19. Ще ни разкажеш ли за твоя сървър?

На едно от оценяванията ми в онлайн обучението имаше въпрос "Какво ти е трудно?". На него един от учениците ми беше отговорил, че му е трудно да си е у дома. И че иска да си е в класната стая отново. Веднага знаех, че трябва да направя нещо.

Този ученик беше от тези, които не споделят много своите чувства и пропуска такъв тип въпроси. Фактът, че откровено сподели с мен своята нужда, ме провокира да помисля как да я адресирам.

Учениците ми ме познават като човек, който обича игрите. Говорили сме си за Minecraft в междучасието и отдавна проучвах образователната ѝ версия. Реших, че най-добрият начин да ги ангажирам е чрез играта, която и аз, и те познаваме добре. Не ми беше чужда работата с нея и затова избрах да създам училището там.

Моята игра трябваше да бъде модел на училището, в който те да могат да се разхождат и да откриват задачи в различни стаи с различни следи. За съжаление обаче, около създаването на сървър имах много въпроси и ми се наложи да адаптирам. Правих клипчета за учениците си как обикалям в училище и отварям загадките. Те трябваше да отговорят на свой лист. На по-късен етап разбрах, че акаунтите, които са им предоставени, имат безплатен достъп до образователната версия на играта.

Създадох им музей, в който те вече можеха да се разхождат свободно и да строят архитектурни забележителности. След видео за инструкции, няколко документа и много телефонни разговори с родители учениците успяха да влязат в музея си. Те много се зарадваха, но и бяха доста изтощени. Беше нещо ново за тях, имаха много домашни в него период и не успяваха да отделят много време, което е напълно нормално.

През тази учебна година също имаше дистанционни часове. Как ги разнообразяваш?

Изисква много усилия. При първи клас е по-лесно, понеже те са малки и се впечатляват от игри, платформи и по-приятелско отношение, което да ги предразполага. В 4-ти клас учениците проявяваха най-голям интерес към платформата Kahoot.it. Харесва им да се състезават един с друг и често я използвахме в клас. Аз обичам да експериментирам с платформи и нови методи за поднасяне на информацията, но невинаги посланието зад това става ясно за учениците.

Какви са най-големите предизвикателства, пред които е изправен учителят? 

Наскоро споделях предизвикателствата пред съвременния учител. Част от тях са високата административна тежест. Всичко в училище изисква декларации, подписи, заповеди, одобрения, молби и т.н. Според мен това губи много от времето на учителя. Време, в което той би могъл да е с учениците си и да подкрепя тяхното развитие.

Друго, което ме предизвиква, са очакванията. Очакванията на някои родители, че учителите са там, за да възпитават учениците, очаквания на ръководни инстанции, че понеже си обичаме работата ще търпим всичко, което се вземе като решение. Последното, което ще споделя, е високото ниво на стрес и ниската степен на лично време. В училище сме 8 часа на ден, а някои повече, независимо дали сме в сградата физически, или просто планираме от домовете си.

Освен предизвикателства, има и много успехи! Как отпразнувахте последния с учениците? 

Последният успех беше на учениците ми от първи клас. На последното ни оценяване имаме прогрес в размер на 76%, което е чудесно! Направихме викторина в клас и отделихме време от часа, в което изгледахме няколко видеа за животни, които харесват.

Не съм привърженик на външните фактори като средство за мотивация, например някакъв десерт за награда, че се е представил добре. Според мен това измества фокуса на ученето и учениците започват да се стараят заради бонбона, а не заради знанията и уменията, които се добиват. По тази причина в класната ми стая често празнуваме успехи, но те са по-скоро изразени като действия. Например 5 минути just dance в междучасието или пък ще научим няколко нови факта по тема, която е интересна за тях. Ако учениците са ангажирани в измислянето на наградите си, са доста по-склонни да спазват очакванията!

Какво би казал на младите хора, които искат да бъдат преподаватели, но си задават въпроса “Какво ли е да си учител”?

Действайте! Да си преподавател е жестоко, има много предизвикателства, но позитивното въздействие се простира далеч извън класната стая. Друго, което е важно да се знае, е и че ще имате тегави моменти, ще имате моменти, в които се чудите какво правите там. Всички сме имали такива. 

Изисква жертви, няма да забогатеете, няма винаги да чувате думата „благодаря“, когато има повод, и ще ви трябва много време, за да осъзнаете добавената си стойност в тази класна стая. Но всичко това си заслужава!

Заслужава си за ученика, който се затруднява да чете, заслужава си за детето, което има трудности със смятането, заслужава си за онази майка, която смята, че учителите не могат да променят нищо, но вече ви подкрепя! Всичко иска време, но със сигурност е нещо, което е смислено.

С това казано, прави го само, ако го желаеш. В противен случай ще е неприятно и за теб, и за децата.

Каква е твоята мечта, свързана с образованието в България? 

Мечтата ми е всеки ученик да има цел, да знае какво иска, а излизайки от училище, да има възможност да работи по постигането ѝ.

Мечтая за образователна система, която развива лидери и дава достъп до новото!