Успелите споделят

Иван Хаджиев е едно младо, талантливо и пристрастено към изкуството момче. Чрез театъра всеки ден изживява нови светове. Може да го срещнете, докато върви с книга в ръка или докато слуша музика в ушите и сърцето. Обича да споделя с приятелите си различните преживявания в света на изкуството, а пък те обичат да го питат за мнение за различни културни събития. Не иска хубавото изкуство да се изгуби в дигиталния шум на нашето време.

Точно тази негова страст и любов към изкуството го водят и до личния му блог, в който той споделя своето мнение за театрални постановки, литература и култура - ArtSapiens. Надяваме се Иван да Ви е заинтригувал, както и той се надява да отключи интереса на хората към пъстрия свят на изкуството.

Разкажете ни повече за себе си.

Иван Хаджиев, на 28 години. Обичам книгите и театъра и ги правя част от живота си, доколкото мога. Имам блог, в който споделям впечатленията си от постановки, които съм гледал - ArtSapiens. Всеки ден чета, записвам и споделям по едно стихотворение на фейсбук страницата на блога. Скоро мисля да пиша и за книги.

Споменавате, че сте човек, пристрастен към изкуството. Как се ражда и поддържа тази страст?

Ражда се и се поддържа от света, в който живеем. В живота на всеки, колкото и добър да е, винаги липсва нещо. Аз запълвам тази празнота с изкуството, защото сърцето ме води натам. Един ден отидох на театър и се влюбих. От ранна възраст обичам да чета. Не смятам, че това трябва да е страстта на всеки, но смятам, че всеки трябва да опита - може да открие повече отколкото е предполагал. Страстта поддържам със смелост и ум, отворен за нови преживявания. Добър начин да поддържаш всяка страст. 

Създавате свой блог, в който споделяте мнения за постановки, различни културни събития. Смятате ли, че по този начин повече хора биха се решили да ги посещават?

Надявам се, но целта ми никога не е била само това. Предпочитам един човек, който излива душата си и споделя какво е преживял в театралния салон, пред хиляда “хареса ми/не ми хареса”. И точно този човек може да накара повече хора да посетят културни събития. Опитвам се да правя точно това, но целта ми е да не съм единствен, да има хора, които споделят личното си, човешко впечатление от постановка и аз да чета какво са написали. Искам хората да посещават, но и да споделят открито преживяванията си. 

Мислите ли, че в последните години има завръщане на интерес на хората към театъра, поезията, изложбите?

Има говорене за тях в социалните мрежи. Това е много силен мотиватор точно с информацията, която дава, но и с това, че можеш да се изфукаш, че си отишъл на театър или четеш някоя книга. В това всъщност няма нищо лошо, кара хората да се интересуват, да искат да видят/прочетат нещо. Бил съм много пъти в препълнени салони, бил съм и в такива, където няма повече от десетина души без това да определя качеството. Има завръщане на желанието за изкуство, но я няма смелостта и културата да дадеш шанс на нещо, което не е масово. Надявам се, не за дълго. 

Във фейсбук страницата на блога качвате и записи как четете поезия. Как поезията стига по-близо до човек - когато бъде четена на глас или не?

Поезията е едно от най-личните преживявания. Тя се чете в усамотение, понякога наум, понякога на глас, понякога шепнейки. Започнах да споделям записи как чета поезия, след като изпитах силата, която може да има поезията, когато бъде прочетена по правилния начин. Това се случи след като гледах “Актьори срещу поети” в Сфумато и след “Бродски/Баришников”. Добрата поезия винаги може да стигне до човек. Надявам се, прочетена на глас, да стигне до повече хора.

Изкуството ли ни дава живот, или ние даваме живот на изкуството?

Изкуството са сънищата на живота, които гледаме наяве.

Казвате, че не сте критик, а само човек. Възпитава ли се любовта към изкуството, или някои хора я носят в себе си по рождение?

Не мога да кажа със сигурност. Любовта ми към театъра е от съвсем скоро. Към книгите е откакто се помня. Смятам, че всичко “по рождение” е възпитано в много ранна възраст и само времето ни разкрива какво ще се случи с тази любов. Нищо не гарантира, че любовта към изкуството ще се запази, може да се замести с нещо друго. Обичал съм много неща, които едва си спомням.

Споделете с нашите читатели последната книга, постановка или изложба, която ви е впечатлила.

Последните, които ме впечатлиха, са: “Трубадур” в Софийска опера и балет, “Договор 2019” в Театър 199, Изложбата “Изкуство на свободата. От Берлинската стена до уличното изкуство” в Пловдив и есетата и поезията на Йосиф Бродски.