Защото избрах България

10-тата история в нашата рубрика "Защото избрах България..." ни разказва за един от координаторите на "Заедно в час" - Иван Петров. "Заедно в час" е организация, която работи за промяна на несправедливата реалност за учениците в България. Иван завършва средното си образование в Англия, а висшето – в Шотландия. Преподава икономически предмети две години в Самоков в Професионална гимназия по туризъм. В момента е част от екипа на „Заедно в час“ и подкрепя учителите в програмата. През повечето от времето обикаля из класни стаи в малки населени места и разговаря с учениците и учителите, а през свободното си време предпочита да си седи вкъщи. Насладете се на неговата история от първо лице:

Мисълта да замина за чужбине се появи, когато бях на 14 години. От малък съм свикнал и обичам да пътувам, тъй като съм роден в Унгария и всяка година пътувахме до Будапеща или Дебрецен, а и в училище ми беше скучно. Много често се налагаше да научавам текстове наизуст или да преписвам на контролни. Въпреки усилията да убедя родителите ми, майка ми не ми позволи да замина да уча в чужбина.

Две години по-късно, когато бях на 16, проведох разговор с родителите си отново, след което те се съгласиха да ме „изпратят“ в Англия. Нещата се случиха много бързо. Явих се на тест по английски език, заминахме за Англия да видим колежа и от следващата учебна година заминах да уча в Брайтън.

Там прекарах 3 години и завърших средно образование.

Дълго време обмислях къде да продължа да уча, но безплатното обучение в Шотландия и препоръката на моя менотор повлияха на решението ми и заминах за Дънди. Там прекарах 4 години и завърших икономика.

Първите няколко месеца в Англия ми бяха много трудни.

Не бях се отделял за толкова дълго време от родителите си, не познавах никого, а и не разбирах много какво ми говорят учителите в часовете. Чувствах се не на мястото си. След този период започна да ми харесва. В часовете работихме с реални казуси, по химия правихме експерименти, по биология разглеждахме органи на животни, а по икономика анализирахме стопанството на различни страни. През първата си година успях да постигна високи резултати на матурите и от колежа ми предложиха частична стипендия за следващите две години. Живях и в приемно семейство, и в общежитие, и самостоятелно на квартира, което ми помогна да се запозная от близо с културата на Англия.

След като се преместих в Шотландия имах възможност освен да уча, да обикалям страната и да доброволствам. Запознах се с много чужденци.

Една година живях с южно-кореец, което безспорно ми разшири мирогледа.

През тези 4 години успях да се включа в няколко инициативи на Червения кръст, участвах в преброяването на Шотландия през 2010, като лично аз преброих няколко хиляди шотландци.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Томислав Рашков: България или чужбина?

В Шотландия често се срещах с една група българи, които успяваха винаги да ми оправят настроениeто. Няколко пъти с тях спонтанно наемахме кола и обикаляхме красиви места из странта. Заедно дори посетихме мача между Англия и България в Лондон, като шофирахме от Дънди и обратно!

Това, което ми остана от престоя в чужбина, е начинът, по който гледам на света и уменията, на които са ме научили учителите.

От една страна разбрах, че е хубаво човек да се замисли отвъд работата и парите, а от друга – да не приемам това, което чете и му се казва, за чиста монета.

През последната си година в университета обаче започнах да си мисля дали да се върна в България, но трудно успявах да намеря реална причина да го направя. В периода, в който си подготвях документите за кандидатстване за магистратура, се натъкнах на „Заедно в час“. Зачетох се в сайта, разгледах няколко видеа и идеята започна много да ми харесва. Икономистът Иван може да стане учител и да преподава в по-малко населено място, където наистина би могъл да помогне – тази мисъл натежа над мисълта за магистратурата в Манчестър.

Почувствах се свободен и спокоен. Свободен, защото знаех, че се връщам, за да правя нещо, което наистина ми доставя удоволствие. Спокоен, защото имам прекрасно семейство и приятели, които са близо до мен.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Ива Коева: Когато стъпих на родна земя, почувствах, че съм вкъщи и бях щастлива

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.