Успелите споделят

Иван Шишиев пристига в София преди 12 години и от тогава досега продължава приказката му с нея. Едно малко момче, с малко багаж и поглед за ценното и красивото. Завършва Семинарията, обикаля по света, започва да се занимава с фотография и... се влюбва в София. Остава в България, за да преследва и осъществява мечтите си. Междувременно създава една от най-харесваните от всички българи страници - "Етюд-и-те на София". София за Иван е това, което за поетите е жената - муза, но в градски облик. С Иван се засякохме няколко пъти съвсем случайно в градинката на Кристал, докато подготвяше поредната си изложба: "Етюд-и-те на София: Градски истории". Изложбата беше открита на 3-ти април по повод 3-тия рожден ден на страницата. Хората имаха възможност да се насладят на потайностите на София и изкуството на Иван няколко поредни слънчеви пролетни дни.

Разкажи ни повече за себе си.

Отраснах в едно малко селце на юг от Мелник. Записах Семинарията и пристигнах в София на 14 години. Спомням си въодушевлението от първия ми сблъсък с града. Бе почти като магическия реализъм при Салман Ружди. Разгледах този градски свят и го обикнах. Сега съм тук от 12 години и все още се боря за този град както мога. Вече не уча, а работя. Не пиша статии, а рисувам със светлината. 

Как се зароди любовта ти към фотографията?

Любовта е доста силна дума, но мисля, че описва точно какво имам с фотографията. Първият ми фотоапарат бе един лентов Олимпус, с който снимах из селото. Мисля, че все още мога да намеря някоя и друга снимка от тогава. След това в Рим през 2008 г. имах досег с фотографията под покровителството на брат ми, който следваше във Ватикана. След това отново отлив и по време на окупацията на Университета си купих с последните спестявания Никон и така се започна… 

Кой е Иван Шишиев "зад обектива" и в реалния живот?

Тих и говорещ за малките неща от живота. Влюбен и доста спокоен. Не харесва крещенето, а смеха и докосването с пръсти.

Пътувал си много, но си избрал София за своя муза. Какво видя в нея?

София… Тя е толкова различна, че и до ден днешен не знам дали да я определя, но определено в нея намирам нещо, което другите градове нямат. Има нещо романтично в объркания градски свят. И доскоро дори не си представях да живея другаде.

Какви истории откриваш, докато снимаш, и какви разказваш?

Малките, важните истории в града ни. Избирам да разкажа за тях. Тези, които не се откриват просто така. Дали ще бъде парче облак или парче цимент. Може да разкажеш всичко, ако имаш очи да видиш. Харесвам да разказвам за най-малките.

Как се улавя перфектният кадър? Срещал ли си трудности по време на снимки?

Както е казал един велик фотограф: „Няма невъзможен кадър, има некадърни фотографи“.

Все си мисля, че перфектният кадър е нещо изключително абстрактно и зависи от човека, който го гледа. Все още не знам как се улавя перфектното. Но като науча, ще си кажа.

Какво сърце носи София и кои от потайностите ѝ не забелязваме?

Добро и вървящо с хората в града. Понякога може да е среща с просяк, или с баба, която продава цветя. Понякога може да е музика или усмивка. Това сърце тупти в много ритми и изражения.

Кой е моментът, случката, снимката, които са оставили най-ярък отпечатък у теб?

Един бездомник, който взимаше от кофата гръцка салата, на ул. „Шишман“. И моментът, в който от кофата изкарва една маслина и я поставя върху кутията със салатата, точно най-отгоре. Този момент е най-трудният и най-разтърсващият, който преживях в града.

Кои са етюдите на България?

Те са зелени, цветни и оставящи една нотка на меланхолия. Отскоро правя и „Етюд-и-те на Стара Загора“. И е невероятно да се движиш из околностите на града под липите. Последният наистина красив етюд от България, с който се сблъсках, бе фарът на гр. Бургас.