Иво Христов: В литературата ние откриваме това, което ни липсва в реалността
Днес ще ви запозная с едно изключително силно и борбено момче, което сигурна съм ще ви вдъхнови. Иво Христов е само на 15 години, а вече има зад гърба си 4 издадени книги. Момчето преминава през доста труден период в живота си, когато през 2014 година му съобщават, че има тумор. Претърпява четири мозъчни операции, извършени от проф. Маджит Самии, неврохирург в института INI в Хановер (Германия).
На професора е посветена и първата книга на Иво - "Приятелите умират заедно". Към момента Иво отново се бори, за да не загуби слуха на лявото си ухо вследствие на тумора. Всички, които искат да помогнат могат да го направят на страницата във фейсбук, като изпратят дарителски SMS с текст DMS IVO на номер 17 777 или с превод по банкова сметка:
POSTBANK
BG47BPBI79404078032501 - Иво Ивов Христов
Въпреки трудностите Иво намира сила в писането и четенето на книги. И така започва творческият му път.
"Всяка продадена книга Ивчо си я касира и казва, че оттук нататък той ще използва тези средства за издаването на следващите си книги, защото малко нахално от наша страна би било да събираме средства и за лечението, и за издаване на книги. Той иска самичък да си издава следващите книги и повярвайте ми – къта всеки лев!" споделя майката на Иво.
Кой или какво те вдъхнови да напишеш първата си книга?
Вдъхновението дойде неочаквано. Както и желанието за писане. По онова време четях хорър романите на Стивън Кинг и изпитвах лека злоба към писателя. Имах желанието, но смелостта не ми стигаше. На 25 декември 2014, отключих църквата в родния ми град – Радомир и си пожелах да стана писател. Същия ден, след 7-8 часа чудото се случи. Започнах да работя върху първия си разказ, а 6 месеца по-късно бях написал сборника с разкази „Приятелите умират заедно“.
Доколкото прочетох, ти пишеш хорор книги. Как реши точно на такава тематика да се спреш?
Книгите на ужаса ме карат да се чувствам като у дома си. Четирите мозъчни операции, които претърпях ме тласнаха към този жанр. Тогава научих много и разбрах кое е най-важното. В творбите си се опитвам да го покажа и на хората. Точно затова нарекох втората си книга „Животът не струва пари“.
Има ли друг стил, който би искал да опиташ?
Искам да напиша добър трилър и вече имам идея. Напоследък чета само книги от този стил и се надявам, че това ще ми помогне.
Писането става с четене. Един автор трябва да чете всеки ден, стига да иска да има някакво развитие, разбира се.
Разкажи ни повече за новата си книга "Календарът на живота"?
„Календарът на живота“ е психологически трилър за болката, приятелството и богатството. Между редовете на тази творба се крият смесени чувства. Някои от тях ще разсмеят читателя, други ще го накарат да потрепне. Алчността също си проправя път, както и желанието за мъст. Доброто ли ще победи? – това читателят ще разбере едва след като съпреживее тежката съдба на писателя-инвалид Джордж Лукас и неговия глуповат приятел Блей, които заедно се опитват да си отмъстят.
Всеки, който желае да закупи книгата и да чуе откъси от нея, прочетени от известни певци, актьори и ТВ водещи, може да дойде на официалната ѝ премиера на 18 май, която ще се проведе в клуб ONYX (Цар Освободител №9).
Най-вероятно всички твои книги са ти ценни, но има ли някоя, към която имаш по-специално отношение и ако да - защо?
„Календарът на живота“ е книгата, с която най-много се гордея и харесвам. Писах я в тежък за мен момент, когото ми беше адски трудно да продължа напред.
Героите в книгата и техните мисли ми дадоха сили и ме насърчиха.
За пореден път ще кажа, че не аз водя героите, а те мен. Въвличат ме в своя свят, а от мен само се иска да опиша това, което виждам възможно най-добре.
Имаш ли си любим писател или някой, който те вдъхновява?
Любимият ми писател е Стивън Кинг, чийто творби ме вдъхновиха още в самото начало.
Черпя вдъхновение отвсякъде, но най-много от мисълта, че съм жив, въпреки всичко, което ми се случи.
Родителите ми ме подкрепят и ме насърчават да продължавам напред, въпреки трудностите, което също е огромно вдъхновение.
Кои са книгите, които най-много те промениха?
„Гробище за домашни любимци“ беше книгата, която ме промени най-много, но не и тази, която ме накара да започна да пиша.
„Мизъри“ и „Тъмната половина“, в чийто сюжети има писатели ме тласнаха напред с голяма сила. Чета десетки книги всяка година и научавам нови и нови неща. И в заключение ще кажа, че в литературата ние откриваме това, което ни липсва в реалността.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.