Из дебрите на българската митология. Змей и змеица.
Змеят олицетворява природните явления.
Змията от една страна е образ на мълнията и символ на огнените стихии - зла сила, преследвана от добри духове и божества. Змеят (змията) в редица случаи спира дъжда, причинява суша, съсипва посеви и мори живите същества. Хората могат да го гонят с магии, заклинания, билки. Добрите змии пък обитават полета, ниви, жилища, пазят човека и имота му. Почитат се и се пазят от убиване.
Змеят е с човешко тяло и змиеобразна опашка, покрита с люспи, има златни крила под мишниците. Той е изключително силен - с едно духване може да изкорени и вдигне цели дървета. Живее в пещери по високите планински върхове - в песните например се споменава Мургаш планина. Оттам святка и гърми при буря и гони ламите, които водят градушка и унищожават сеитбите. Често язди кон, а в двора до пещарата му растат череши.
Змеиците са жените на змейовете, добиват им деца, приличат на тях по образ.
Змеят се влюбва и в земни девойки - хареса ли си някоя, граби я и я прибира нависоко или я посещава нощем, пристигайки в бляскаво сияние. Белязаната мома става саможива - чезне като от скрита болест, отбягва дружки и момци, не играе хоро, занемарява облекло и прическа. Така става когато змеят я ревнува. Момата през ден позеленява от болест - по това се познава, че е залюбена от змей. Ако тя е окичена с неземни цветя, змеят може и да падне направо в скута й, вместо да я граби.
Случва се змеят да слезе на селски събор по Великден и да пита коя мома няма либе да му стане любовница (на коня му настойница, на дружина станеница). Свива вихрушка и вдига момата в синьо небе, в тъмен облак.
В други случаи той идва на седянка като кавалджия и прилъгва мома, която води в тъмната си пещера. Ако момата пита дали може да си ходи, той ѝ дава условие - ако успее да скъса железните окови, които ѝ е сложил. Тя често си служи с хитрост - нагрява ги в жарава и ги залива със студена вода.
Понякога змеят прилъгва девойката като се превръща в златна огърлица, на която тя се натъква по пътя си. Изкушена тя се накичва и той я вдига с гръм и трясък към небето.
Някои песни разказват за два змея, които се надпреварват за една мома. Един й дава златен гердан, а друг - сребърен пръстен. Старият обикновено върви отзад, а младият - отпред и й напива водата.
Змеят среща любимата си всяка вечер, напива от водата ѝ, взема китката ѝ. Когато изпрати сватове, волята на момата вече е скована. Тя очаква блясъка на чудни сватбари. Змейове на бели коне и змеици в златни кочии. Поле и къща се озаряват в нощен пламък, гръмва пушка. Тогава змеят е пременен с бял перчем (бяло русо), дерменлия риза, бело гугиче. Змейовите сватбари преминават през гората - дърветата се гънат до земята без вятър, в полето трепти всичко, без да има огън, а като пристигнат в къщата на невестата, четирите ѝ ъгъла се запалват. Змеиците пременяват момата в змеинска премяна. Сплитат на булката змеинска плитка и шествието тръгва през гората.
Веднъж отведе ли змеят момата, понякога тя има време да се прости с близките си. В някои от песните се разказва как тя заръчва на майка си да ожени девет сина и да покани на десетата сватба нея със змея; да я потърси на планинска рудина, на ореше столовато. Като тръгнат за сватбата, за да не изплаши гостите той се превръща на кован пояс, а детето им, ако вече има такова, на криво перо в косата ѝ. Тук момата проявява хитрост - хвърля ги в огъня и се освобождава.
Други легенди споменяват как змеят слиза с девойката, превръща се на зелено венче, а детето превръща в сребърен пръстен, който тя слага на дясната си ръка. Майка ѝ залива венеца със сварени омразни билки. Тогава той се вдига в тъмни облаци, а тя остава освободена на земята.
За да прогоним змея се берат билки по изгрев или на Еньовден - жълта вратига, комунига и едностръка тинтява. Тук има варианти какво да се направи с билките, за да свършат работа. Момата може да се окиче с такава китка, да си я пришие в ризата или пък самата девойка да се прекади с нея и змеят ще избяга - ще я намрази и разлюби (затова имс е вика омразни билки). Може и да се запалят билките наблизо, когато момата и змеят са заедно. Пушекът от билките може да го убие. Понякога момата пита завоалирано змея за разделните билки и той й казва без да подозира, че тя ще ги използва срещу него.
Ако змеят отиде на война или се случи нещо друго и трябва да замине, минат ли девет години без той да се върне, момата може да се счита за свободна.
Змеицата е с лице светло като слънце, тънка висока снага, златноруса коса. Тя живее в тъмна гора (пещера). Преобразява се на мечка стръвница и така целува момък. Често си набелязва овчари. Ако е овдовяла, се крие в грамада сини камъни в планината и взема момчета. Може да се преобрази и на върба до извор и така да издебне някоя девойка и да я убие като я поръси със зелена китка.
Когато змеицата залюби момък, тя често пали огън в двора му.
За да се разлюбят, змеицата и момъка трябва да се залеят със същите омразни билки, докато са скрити в шипка. Друга версия на билките са говедарска комунига и овчарска лимоника - расте, където цигани са палили огън за бивака си.
Билките работят и при смъртни двойки. Някои песни разказват как ревнива свекърва иска да раздели сина си с новата му жена и отива при циганки, за да поиска съвет. Въпреки че е същото биле, тук има още условия, за да проработи. Снахата трябва да се залее с билките в петък срещу събота, в къща запустяла, в ново гърне, с вода неначета, а самата снаха трябва да е гола и гологлава. Само че ако залее и момчето, той се превръща на шарен змей от кръста надолу.
В такива случаи той бива заведен в бащини ливади, високи грамади. Там го залюбва змеица. Ако жена му успее да го залее с омразните билки, той отново става смъртен, змеицата го разлюбва и той дори става по-хубав.
В следващата част очаквайте още за змея и повече за ламята.
Димана Сотирова
