Из дебрите на българската митология. Превръщания
Редица легенди разказват за билки и специални рецепти, които превръщат обикновените неща в необикновени.
Така например, според някои народни песни има отвара от “бурен извянал, теменуга, тинтява и подбяла”, която са използвали, за да се отърват от определени хора в живота си. Отварата се приготвя след полунощ, вари се на огън докато петлите пропеят. На сутринта се взема китка босилек, топи се в отварата и се напръсква с нея човека, който трябва да си иде. Резултатът: половината тяло става змейско, половината остава човешко, но във всеки случай безжизнено. Животните се вълнуват, когато усетят нещо подобно. В песните тази отвара най-често се среща, когато ревнива свекърва иска да се отърве от нежелана снаха, като рецептата обикновено е тайна, която циганките споделят срещу богат откуп. Циганките знаят и какво обръща процеса - те често разполагат с предмети, притежаващи специални свойства, например камъче, с което пострадалият трябва да бъде ударен, когато петлите пропеят.
В други случаи циганките дават “биле омразно”, което трябва просто да раздели младите. Вари се в петък срещу събота в празна къща, в неизпечено гърне и недокосвана вода. С готовото биле се залива обилно снахата - тогава трябва да я залюби змей и тя да започне да линее ден след ден. Много често обаче снахата разбира в последния момент, че нещо не е наред и ляга от другата страна на леглото. Тогава свекървата по погрешка залива сина си. От следващия ден той става наполовина змей и му остава една седмица до сватбата му със змеицата, която го е избрала. Междувременно близките му го носят на някоя ливада или просто извън селото, за да не плаши хората и домашните животни и му дават мляко да пие, капка по капка
Лек за това понякога се дава от циганките в следния вид: прави се отвара от коса на мъртва жена, глава на усойница, синьо-бяла тинтява, жълта кумунига. С отварата се залива момъка и той не само става отново човек и оживява, но и става още по-хубав.
Има и много песни, в които героите изпадат в тежка ситуация и молят Бог да ги превърне на нещо, за да се спасят или да спасят близките си. Например в селото има жесток глад, момък се превръща в елен, за да може да донесе с рогата си дърва за огрев, а когато го застрелят, той доброволно отдава месото си, за да нахрани майка си. В други случаи става дума за двама влюбени, които нямат благословията на семействата си и молят от Бога да ги превърне в елен и кошута, за да могат да избягат в гората и да са заедно.
Подобни песни разказват и за хора, превърнали се в орли, кукувици, гълъби. Например мома, отделена от близките си и насила омъжена за тиранин се превръща в гълъб, за да се върне вкъщи, където възвръща образа си. Независимо в каква форма са обаче, близките им винаги ги усещат, разпознават ги.
В други песни се среща мома, която денем е човек, нощем е кошута. Често в тези случаи старите жени или майките знаят лек. Срещат се и легенди за брат и сестра, които ги сполетява трагедия - тогава той става месец (луна), а тя - слънцето. Гонят се по небето и все не се намират.
Превръщанията могат да се случат и наобратно. Например девет сестри, които искат да си имат брат и тъгуват - до такава степен, че отиват в гората и “обличат” някое здраво дърво в премяна, слагат му коса, очи, уста от различни материали. Когато Бог вижда това, праща ангели да вдъхнат живот на дървото и то става техен брат.
Някои песни са свързани със задгробния живот - ако погребат млади хора, на гроба на момчетата расте лозница, на момичетата - трендафил (или пък бор и топола). Друг път става дума за двама влюбени, чиито родители не искат да ги виждат заедно. Ако ги заровят в земята, тя става лоза, а той - бръшлян (или ела и явор, като важното е, че в каквато и форма да са, винаги корените и короните им с срещат и преплитат, така че никой не може да ги раздели). Ако ги отсекат, потичат две кървави реки (или просто два кладенеца) и оповестяват на всички грешниците.
Димана Сотирова
