Фолклор

Орисниците в българската митология обикновено имат отрицателно значение. Движат се по три, наричат една по една и последната винаги нарича най-злата прокоба.

Най-често някоя млада невеста (или момък) ги чува как проклинат. Характерно за тези образи е, че човекът, върху когото е нанесена прокобата, ги чува, но трябва да си мълчи. Проговори ли пред някого за случката, начаса се разделя с душата си.

В песните, където жертвата е млада невеста, има няколко варианта. Първата орисница предлага да вземат детето, за да жалее майка. Втората иска да вземат невестата, за да остане детето без майка. Третата решава да изчакат детето да порасне и да го вземат в деня на сватбата му - така ще жалеят две майки.

Друг вариант е, когато първата иска да вземат детето докато е още на три години; втората - когато навърши седем, но третата винаги иска да го направи в деня на сватбата. Така денят, наситен с най-много радост, може да се превърне в най-печален.

В някои песни се разказва за човек, който чете книга и прочита в книгата кога ще умре. Ако близките му много жалеят, Господ изпраща ангели да му върнат душата на земята.

Ако над човек тегне прокоба, тя няма начин да не го застигне. Например, ако орисниците решат да удавят някого, една капна да падне на челото му е достатъчна, за да сбъдне проклятието. Кръстникът на клетника може да го опази за известно време. Интересно е, че няма лек за прокобите, веднъж застигнат ли те, но има начин човек да бъде съживен. Например, в една от легендите се разказва за кумица самодива, която имала 500 години живот, примолили й се, съгласила се да даде половината на момъка и успели да го съживят.

В други песни се възпява саможертвата на сестрата. Тя знае за прокобата, облича се в дрехите на брат си и отива на сватбата вместо него. Тогава орисниците поразяват нея и брат й по-късно успява да се ожени за любимата си и да доживее до старини.

Орисниците понякога пращат сънища, от които хората се събуждат разстроени. Например, момък сънува в навечерието на сватбата си как голи циганки му крадат китката от калпака и кърпата от пояса. Събужда се и хуква да търси невестата си. По пътя открива много знаци - дилгери режат дъски за новата им къща; в селото мирише на тамян, защото кадят булката против уроки; а когато стига до къщата, вижда, че невестата е умряла, докато две баби я къпят и три моми й сплитат косите.

Когато прокобите идват в съня, момъкът (или момата) знаят като се събудят, че или те самите ще умрат, или някой близо до тях. Ако е някой близък, героят понякога доброволно се разделя с душата си от мъка.

***

СЛЪНЦЕТО е често срещан мъжки персонаж в песните. Понякога девойките греят с хубостта си по-силно от Слънцето. То има сестри - обикновено се срещат с имената Ангелина, Дарина, Емшерина, звезда Вечерница, Зорница. Срещат се и песни за облог между Слънцето и някой момък - ако накрая момъкът победи, може да вземе една от сестрите.

Слънцето вижда всичко и знае всичко - може да му се задават въпроси. То знае как жена може да зачене, ако има трудности, и често го търсят, за да сподели “биле за рожба”. То казва на момъка къде има мома за него, а после, ако реши, може да я откупи на сватбата. Слънцето пуска дъжда и решава кога ще иде зад облак.

Слънцето има висок морал - ако види нещо нередно, може да спре и да започне да мъчи хората с жега, докато не постъпят правилно. Може да се влюби в девойка и да я прибере при себе си - тогава спуска златна люлка и вдига невестата в тъмни мъгли. Девойката в такива случи пази обет за мълчание (говее), а когато си отпусне гласа, се вдига празник.

РАЗНИ ПОВЕРИЯ от митологичните песни

На хубава девойка се дава грозно име за защита (напр. Грозданка).

Бездетна майка може да добие дъщеря, ако носи в пазвата си камъче от р. Тунджа и после го люлее с песен

Димана Сотирова