Из дебрите на българската митология. Самодивите
Понякога се чудя защо учим гръцка митология в училище, но не и българска. Защо елфите и викингите са толкова популярни, но не правим разлика между змей и ламя? Един ден ме загложди особено много и хванах един том народно творчество с митологични песни. Оттогава не мога да се отлепя и търся още.
И така, искам да споделя няколко интересни парченца от пъзела на народните песни. Днес ще направим профил на самодивите. Пожелавам ви да ви бъде интересно, полезно и да предизвика глад за още.
Самодиви/самовили/вили. Съобразно показаната към тях почит или невнимание, те могат да бъдат добри или лоши. Народните песни ги описват като чернооки и русокоси, облечени в бяла тънка риза или рокля. На сукмана имат златни престилки, зелен пояс, самодивско забунче. Живеят далеч от хората, но търсят дружбата им - любов, приятелки. Обитават планински върхове и пещери, дъбрави, живеят край езера.
Магическата им сила се крие в булото или венеца на главите им, или пък в колана и дрехите. Ако момък им ги отнеме, те стават покорни, грижат се за децата ревностно, но не стават добри домакини - не се грижат за къщата, важни са само играта и смехът. Понякога момъкът издебва самовилата и й краде дрехите с хитрост, за да си я прибере вкъщи. Понякога самовилите се женят за смъртни заради облог, но не вършат работа и уморяват децата, защото само танцуват. Трябват им три години да родят мъжка рожба. Ако отнетото им бъде върнато или си го намерят, моментално зарязват семейния живот и без никакви угризения се връщат в дивото. Често подмамват момъка да им върне дрехите и изчезват. Може като си тръгват, да си вземат децата. Когато самовилата избяга и се окъпе в кладенец, тя добива отново моминството си. Някои самодиви остават доброволно при мъжете си.
Самодивите хвърчат нависоко, пеят, играят хоро, пленяват похотливите мъже. Те олицетворяват вечно живата и подвижна природа, всичко страстно, поривисто и жизнерадостно. С тяхното безгрижие и волност те са пълна противоположност на земните моми. Силно копнеят за свобода, вечна красота, споделена и чиста любов, радост сред цветя и трева. Добрите се побратимяват с юнаците и им помагат, лекуват ги.
Злите самовили са зловещи и отмъстителни. Те живеят по опасни места, например гробища. Носят се с вихрушките, които се “вият” (самовила - сама, дива, живее на потайни места, вие се). Нощем правят хората глухи, слепи, схващат им ставите. Те са жестоки, замерват юнаците със стрели, искат тежък откуп за това, че газят ливадите им, поробват хора и ги разболяват неизлечимо. На места ги наричат юди. Понякога те самите са вихрушки - вдигат предмети и хора във въздуха.
Самовилите обичат кавал и гайда. Носят на овчарите денем росни китки, нощем червени ябълки. Ако мома забрави дете на нивата, й го пазят, докато се сети, но после искат обяснение. Ако момък си забрави или изтърве стадото, яхват елен и хукват да го предупредят.
Юдите дебнат заспали овчари и им крадат кривак, кавал, стадо. Изпитват наслада от чуждото страдание. Отвличат овчари, превръщат някои на бял камък, вадят им очите. Ако някой им откара стадото обратно обаче, те отново проглеждат. Юдите искат от овчарите сърцата им, които после се превръщат на черен дъб, и по една-две капки черна кръв. Когато юдата загуби облог от смъртен, понякога го убива, заедно със стадото. Понякога са лоши орисници или направо пратеници на смъртта - убиват много хора и от душите им градят невидима крепост. Ако не им се дадат доброволно души за крепост, са способни да изкоренят цели гори в яда си.
Самовилите имат интересна ценностна система. Уважават празниците, някои от тях спазват християнските ценности. Следят кой работи по празник и обвиняват в грях, понякога наказват. Например причакват мома до кладенеца и искат доброволно да си даде бялото лице, черните очи; ако откаже, ги вземат насила. Ако мома им се примоли да изчакат да мине празника, преди да пакостят, се съгласяват. Ревностно пазят територия и са много отмъстителни, ако някой наруши покоя или игрите им, или стъпи на тяхно място. В същото време понякога отвличат моми, за да могат те да им перат, чистят и да им гледат децата.
Ако сами перат, го правят нощем на кладенец, река или езеро. Отдалеч приличат на лебед или пряспа сняг във водата. Старите самодиви могат да си върнат младежкия облик, когато им потрябва. Ако някой излезе да пълни вода по никое време, го наказват.
В смъртно семейство може да се окаже, че има леля, вуйна или баба, която е самодива магьосница. Тя използва забранени магии, за да добива жито, мляко, чужди ниви и стада. Понякога алчни момци използват самодивите, за да се замогнат с измама и магия.
Самовилата може да се яви също като вихрушка, облак, вълк, мечка. Понякога даже в образа на момче. Често язди сур елен с две змии за юзди и една за камшик. Хареса ли си някого, го иска допоследно, готова е често да се обзалага - с музика и танци. Като отвлича, вдига мъгли и прахове. За да не правят пакости, самовилите искат скъпи жертви от народа - моми и момци, деца. Ако им се откаже, взимат насила десетки пъти по-голям откуп от поисканото.
Смъртните деца могат да ги надхитрят и да ги застрелят със собствените им стрели. Ако те самите са майки и някой им напомни, че трябва да се грижат за децата си, те дават на овцата да ги кърми, оставя ги да се къпят в роса и да играят с вятъра. Някои от момите примамват за приятелки и ги карат да си зарязват работа, дете, всичко, а самите самодиви ходят да им кърмят децата, ако са оставени на кръстопът. Самодивите дават понякога съвети на момите - да правят китки от здравец за либето, защото не вехнат бързо.
За да държиш самовила надалеч, ставаш рано и правиш китка - от 9 гори гороцвет, от 9 момски градини пелин и вратига, бяла комунига. Затъква се в калпак или пояс и самодивата бяга. Ако убиеш самовила, от очите й изтичат езера, от снагата й пораства клонато дърво, от косите й ситна трева. На пръв поглед всичко полезно за стадото, но и става едно с природата, към която толкова се стреми.
Димана Сотирова
