Дебат: "За" и "против" здравословните навици
Темата за здравословния живот е много нашумяла. Именно затова предизвиква различни чувства и разделя хората на два лагера - привърженици и противници на идеята. В тази статия Борко и Иви ще изложат тези две различни гледни точки. Приятно четене!
Ако сте избрали да подбирате храната си, да се интересувате от това, кое е полезно и кое - не, да ходите на йога и да давате шанс на продукти, чиито имена трудно се произнасят, то със сигурност сте чували някои от следните изказвания:
- Е, ти до 100 години ли искаш да живееш?
- Преди нали ядеше еди-кое-си?
- Опитай си, де! Едно може.
Хората, които са избрали да практикуват здравословен начин на живот знаят как да отговорят в тези ситуации. Но понеже искаме да живеем в свят, в който не ни се налага да се защитаваме, докато ядем, тук ще разгледаме най-често срещаните коментари по адрес на „здравословния лайфстайл” и техните отговори.
- Е, ти до 100 години ли искаш да живееш?
Грешно е разбирането, че някой избира да живее здравословно, за да стане столетник. Всъщност бройката е маловажна - качеството на годините е от значение. Може да доживея само до 70, но искам да бъда жизнен и подвижен докрай.
- Преди нали ядеше *еди-кое-си*?
Да, но се поинтересувах, прочетох, проучих и реших, че за мен ще бъде по-добре да го избягвам за вбъдеще.
- Опитай си, де! Едно може.
„Благодаря, не искам.” За съжаление, това изречение се налага да бъде повтаряно отново и отново.
- О, на диета ли си?
Да избереш да не ядеш рафинирано олио, соев лецитин и Е-та не е диета. То е личен, осъзнат избор.
- Сигурно си мислиш, че ям много нездравословно.
Щом не съм аз този, който яде и не ме караш да опитвам, не ми пука.
- Поживей си малко!
Живея. Просто съм избрал различен начин на живот, който ме прави щастлив.
- И какво ядеш?
Супер много неща! Ако имаш желание и не те мързи, можеш да намериш всичко необходимо, за да разнообразиш храната си.
Със сигурност има и други коментари, които се чуват ежедневно, но смятам, че схванахте идеята. Да живея здравословно е решение, което е узрявало с течение на години - прекарал съм часове в четене, гледане на документални филми, разглеждане на различни мнения и борба с навиците. Иска ми се хората да уважават това.
Излишно е да казвам, че съм доволен от решението си и съветвам всички да дадат шанс на здравословното.
И тук някъде у любопитния читател се появява въпросът: „Какво точно значи понятието здравословен живот в наши дни?“ Отказ от алкохол, цигари, месо, консерванти, пестициди, облъчване от технологии, избягване на всякакви козметични и медицински интервенции, внимателен подбор на предмети от всякакво естество и материя, на дрехи, посуда, мебели, жилища, много спорт, но такъв без травми, и много хумус? Лично на мен това ми звучи на, ами, живот под похлупак. Това ли е здравословният живот? Тогава аз избирам да живея нездравословно.
Държа да уточня - никоя крайност не е удачна. Както вече казах, по мое мнение прекаленото „здравословно“ не е здравословно, но пък и идеологията „един път се живее“ няма да ни доведе до щастливата развръзка, а по-скоро до някоя болест на модерното време. Всяко прекалено посвещение по пътя към дадена крайност ни предразполага към по-сериозно болестно състояние, в което губим свободата на своеволието и импулсивността. А разковничето и този път се крие някъде в златната среда на Аристотел.
Аз избирам да живея, от онова, по средата, но в пълния смисъл на думичката. Избирам да закусвам спирулина и кисело мляко, без да съм прекарала 10 минути в четене на етикета, за да проверя дали е с минимални количества Е-та; избирам да си позволя да гледам Европейското с приятелите си на по кола и чипс, след като съм изплувала няколко километра в басейна; избирам да отида на кино и да си взема пуканки, избирам да седя на брега на морето и да се наслаждавам на залеза и бирата в ръката ми, без да мисля с колко минути съкратих живота си.
Позволявам си да кажа тези неща точно по този начин, защото живея много здравословно, напълно здравословно дори, но по моите критерии - напълно освободена съм от притеснения по адрес на соевия лецитин, емулгаторите и пълния ми с диня и череши хладилник, като щастлив непушач плувам всяка седмица разстоянието от Варна до Албена в басейн (30км) и се облъчвам най-редовно зад окуляра на апарата ми, създавайки изкуство. Уважавам тялото си, почитам го като личен храм и се старая да бъда добър поклонник, спазващ каноните. В резултат – щастлива съм. А в крайна сметка всички ние търсим точно това, нали?
Защото да, лекомислено е, дори може би несериозно, но аз живея - тук и сега! Живея и скиталческата ми душа на човек на изкуството е свободна да се рее импулсивно и безразсъдно, но и волно и доволно. А заедно с нея и аз съм доволна. Без значение емулгаторите, консервантите и оцветителите.
Автори: Борислав Николов и Ивана Николаева
