От сърце

Тъмно е. И вали. Улиците са празни. Повечето хора са избягали някъде в почивните дни. А аз останах в Пловдив. Със себе си...

Късно е. И вали. Казват, че полунощ е време за лягане. На мен пък не ми се спи. И се засмивам на часовника и на себе си. За малко да му се вържа! Но не и днес. Не и сега. Не и когато мога да си позволя да не му обръщам внимание. Скъп лукс е това! И за нищо на света няма да го пропусна...

Късно е. Тъмно е. Пусто е. И вали. Отварям прозореца, а акацията пред блока се къпе на дъжда и дарява въздуха с един от най-любимите ми парфюми. Е, в тази нощ как да заспя? Та навън се случва магия...

Обувам си кецовете. Мисля да "забравя" телефона си вкъщи, но все пак го взимам със себе си. Нали съм разумно момиче. А и чрез него ще се опитам да запечатам мига. Та нали навън се случват вълшебства...

И вървя. Без път, но по изящна пътека. Окъпана в парфюм от дървета и мокра трева. Пътека, която ми става любима. Макар утре да е същата - ще бъде друга, различна. И навярно няма да ме кара да се чувствам така. Но в този момент е прекрасна! 

И за всичко забравям. По нея с наслада вървя. И тихо върху лицето ми пада дъждът...