Успелите споделят

Изабела Шопова е човек, който събужда у теб готовността да преметнеш раница през рамо и да обиколиш всяко кътче на Земята, та дори и отвъд. Успява да го направи с изключително лекия си изказ и увлекателен начин, по който ти поднася малки детайли за преживяното от самата нея. А то никак не е малко. Нова Зеландия, Австралия, Антарктида. Обяснява за видяното като обикновен човек, така както самите читатели биха искали да им бъде разказано. С последната си книга „На юг от разума“, на издателство Колибри, ни води до Антарктида, като говори за очарованието на далечния континент.

Защо реши да поемеш в посока различна от тази на разума?

Защото след дълги терзания и опити да се саморазубедя и да си остана в лоното на разума сред достолепните уважавани граждани със задължения и отговорности, трябваше в крайна сметка да призная пред себе си, че единствените смислени неща в този живот са тези дето поставят под съмнение разума и достолепието. Лудостта на дързостта, покоряването на страховете, себенадскачането и себепреодоляването са онези мигове, които ни оставят без дъх и които бележат най-важните, най-истинските моменти в живота ни, онези които ще си спомняме и ценим.

Какво те вдъхнови и ти даде сили, за да избереш нелекия път към Антарктида?

Предизвикателството. Никога не съм умеела да устоявам на предизвикателства. А това, което Антарктида изправи пред мен беше много сериозно и по тази причина много изкусително предизвикателство. Изглеждаше невъзможно, изискваше продължителна и сериозна подготовка, реорганизация на целия ми живот, ревизиране на плановете ми за няколко години напред, но също така обещаваше невероятни приключения, възможност да се срещна с изключителни хора, шанс да опозная труднодостъпно ъгълче на планетата и неговите обитатели.

Помогнаха ли ти пътешествията да си избереш любим цвят – бяла Антарктида или нещо от цветното пано на Нова Зеландия?

Много от снимките ми от Антарктида са черно-бели, но не защото съм използвала специална функция или филтър на фотоапарата, а защото в мрачно време това е цялата палитра на Ледената принцеса на Юга – 550 нюанса сиво с акценти от девствено бяло и контраст от въглено черно. Аз винаги съм била любителка на монохрома и както по всичко личи с Антарктида имаме общи естетически вкусове – и двете недолюбваме шаренията.

Накъде ще поемеш, когато успееш да обиколиш всички посоки? Май ти остава само север...

Да, на плоската двуизмерна географска карта посоките са само четири, но ако прибавим и другите измерения на вселената, ми остават всъщност още много, много пътувания. Честно казано не съм планирала ново пътуване все още. Но съм сигурна, че не след дълго ще се появи отнейде идея и ще се оформи план за бъдеща дестинация.

Определяш себе си като метеоритотърсачка. Докъде си готова да стигнеш, за да откриеш дори малко парченце метеорит?

Малко са местата, където не бих се осмелила да търся метеорити. И не само аз. В Антарктида всяка година се провеждат масови експедиции с участие на десетки учени и доброволци за търсене на метеорити в най-студената, най-екстремната зона на леденото плато на континента. И много други запалени метеоритотърсачи прекосяват и обследват старателно всички пустини в света.

Знаем, че Марс е мечтана дестинация за теб. Как си представяш пътешествието си до Червената планета?

Аз не съм никак сигурна, че ще имам възможност да пътувам до Марс, опитвам се по-скоро да популяризирам идеята, за да може следващото поколение да има реални шансове за подобни авантюри и бъдеще. Пътуването до Червената планета ще бъде във всички случаи дълго, изпълнено с рискове и предизвикателства, но по същество няма да е по-различно от други екстремни пътувания, които хората вече са осъществили и продължават да реализират ежедневно. Като ходенето на Луната или на Антарктида.

Какво искаш да кажеш на хората, които не искат да напускат зоната си на комфорт?

Желанието да се придържаме към вече познатото, това което не ни предизвиква и не изисква усилия е съвсем естествено, заложено е у всеки от нас. То е функция на инстинкта за оцеляване. Зоната на комфорт е мястото, където се чувстваме сигурни, нищо не ни заплашва и следователно това е сигурно място за оцеляване и в бъдеще.

Но от друга страна неизлизането от комфорта, нежеланието да се самопредизвикваме ни затваря в капана на миналото, не ни позволява да открием нещо ново за себе си, ограбва ни от възможността да натрупаме себепознание и самочувствие, лишава ни от шанса за интересни, вълнуващи преживявания. Зоната на комфорт е зона на застиналост, там нищо не се случва, тя е антагонистична на живота. Вълнението, развитието, емоцията, вдъхновението могат да съществуват само извън нея. Всеки, който иска да ги изпита трябва да направи усилие и да излезе от зоната си на комфорт.

Кои са трите думи, с които искаш хората да те описват, когато разказват за теб и преживяванията ти?

Тя е космополитна, независима и безстрашна.

Какво искаш да ни кажеш, за да оставим финала oтворен?

Животът не е нещо, което ни се случва, той е това което ние правим от него. Да се живее интересно и смислено е въпрос на активно усилие. Само от нас зависи да разпознаем във всеки момент потенциала за приключение, вдъхновение, емоция, да го превърнем в незабравим спомен.

На 6-ти декември от 19:00 Изабела Шопова ще представи „На юг от разума“ в литературен клуб „Перото“ в София, а в родната си Варна ще бъде на 9-ти декември. Присъствието е задължително за всички, които търсят вдъхновение и щипка смелост.