Изборът на абитуриента между двупосочния билет и родната стряха
В последните години младите дванадесетокласници са поставени пред „съдбоносния” избор на живота си. Модерната версия на Шекспировото „да бъда или да не бъда” се превръща в: Дали да уча в чужбина, или да си остана в България? Но в крайна сметка, това не е въпрос на живот и смърт, защото каквото и да избере въпросната храбра млада личност, винаги ще си има плюсовете и минусите. В крайна сметка изборът се оказва просто въпрос на гледна точка.
По този повод две момичета споделят размишленията си, като поглеждат назад към този кръстопът. Вече подминали го, споделят какво ги отвело до „тяхната пътечка”.
Ето ги и тях:
В. От отборa на „Образованието в България” и Д. от защитата на „Образованието в чужбина”
Нека видим дали мачът ще завърши с равенство ...
Образование в чужбина
Д:След 5 години усилено учене на френски език в гимназията, реших, че бих искала усилията ми да не са били напразни и да продължа образованието си във Франция. След дълги колебания, все пак подредих багаж за цяла година в 23-килограмов куфар и събрах смелост да замина. Да, защото наистина се изисква смелост и бях подготвена, че ме очакват много трудности. Изпитания, които извайват характер и личностни качества. Точно чрез излизането от тази комфортна зона, която ти е дом толкова години, се научаваш, че няма друг избор освен да се справиш. Поради тази причина, аз избрах да уча там. Нe защото има по-добро образование, а защото ще изпитам себе си, ще науча, ще се обогатя, ще черпя, ще попивам от една друга среда, различна от тази, в която съм била толкова време. Защото гледам към света с широко отворени очи и искам да го прегърна. Това не значи, че съм забравила моя първи дом - България.Но образованието в чужбина ти дава много. Предлага ти един по-различен ъгъл от където да погледнеш нещата. Една нова система, нови хора, нови идеи. Ученето на друг език също е предизвикателство, но и богатство. Доказано е колко качества можеш да развиеш говорейки повече от един език - като внимание към детайла, съсредоточеност, по-добро самоизразяване, креативност и т.н. А каква по-добра среда да научиш един език от самата държава, в която се говори?
Но нека продължа с това, че може да не учиш в чужбина само „за себе си” или както доста хора си повтарят като развалена песен как младите бягат към по-добре финансово осигурения живот. Напротив, аз виждам България като поле, което чака семенцата на идеите да се умножат и развият. От чужбина можеш да научиш много - колкото повече пътуваш, толкова повече попиваш и се обогатяваш. Учиш се, получаваш идеи, вдъхновяваш се и после посяваш наученото. Да, България има нужда от млади хора със свежи и иновативни идеи във всяка сфера. Не трябва да се затваряме в кутийката си, а да погледнем навън и да вземем добрия пример като вдъхновение.
Затова и направих този избор да замина - защото искам да се обогатя на личностно и професионално ниво и да посея красиви идеи в България, която има нужда развитие и може да се превърне в поле за изява.
Образование в България
В: Както повечето мои съученици, така и аз в даден момент се питах дали не е по-добре да замина, за да продължа образованието си в чужбина. Колебанията ми дали да остана в България бяха „подхранени” и от мнението, прокрадващо се навсякъде около мен: „Навън нивото на знания, които ще придобия е по-високо, има повече възможности за реализация, платени стажове…” Да, така е - казвах си - но може би това важи за човек, който заминава с ясната представа (колкото може да бъде тя за един 18-годишен), че иска да се развива в чужбина ... Аз бях объркана - нито знаех дали специалността, за която бях кандидатствала е за мен, нито дали съм готова да живея сама, толкова далеч от познатия ми „розов свят”. Затова реших да заложа на надеждата, че и в България ще мога да придобия добро образование ... Но пък нито за миг не съм съжалила за тази капчица вяра.Дойде обаче и другият момент от дотук „по-лесния вариант”. За мен да учиш в България се оказа по-трудно от това, което вече бях начертала в очакванията си. Оказва се, че за разлика от чужбина, ако искаш да научиш необходимото тук, то сам трябва да търсиш още и още, да положиш усилия, да бъдеш любознателен и жаден за знание. Знаех, че ще трябва да чета доста „извън лекциите”, сама да си намеря стаж за практика и т.н. Сякаш има възможности, но трябва да влезеш в ролята на златотърсач, за да ги намериш. Но когато ги откриеш - богатство! Богатство, което не съществува никъде в чужбина. Бих искала да спомена, че страната ни предлага добро образование в някои специалности - като например математическите и информационните науки. Неслучайно наши специалисти са едни от най- търсените в световен мащаб.
Също така, Интернет вече предлага толкова разнообразни възможности за онлайн курсове и дистанционно обучение, че винаги мога да науча нещо ново и то само с няколко клика на мишката. Чрез различни образователни платформи имам възможността да слушам или чета лекции на световноизвестни специалисти - лектори в престижни университети по цял свят. Пък и винаги съм била привърженик на поговорката- „Който търси - намира”, а за България това не е изключение. Пред мен винаги стои възможността да замина чрез някоя образователна програма („Еразъм” например) и да „разуча” за няколко месеца как стоят нещата в някое чуждестранно учебно заведение. Пък и има толкова богат избор за краткосрочни специализации в чужбина, че винаги мога да отскоча за месец - два.
Не съжалявам за избора си да остана в България. Като най-голям плюс от решението си бих определила възможността да градя контакти със специалисти в сферата, в която искам да се развивам. Тук посявам взаимоотношения, от които ще събирам плодове, защото искам да работя тук. А и за мен лично най- хубаво си е у дома. Тук съм себе си, тук съм личност, а не чужденката, която винаги ще бъде „етикирана” като малко по-различната.
И така всеки поема по своя път и макар и разклоненията по него да са различни и пълни със завои, никога няма да забравим родното си място - свидния дом, в който са се родили всичките ни вдъхновения за развитие.
Всеки прави своя личностен избор и не трябва да бъде съден за това. Всяка монета има две страни, така и тези два избора имат своите позитивни и обратно - лоши страни. Така че, хвърли своята монета и направи правилния за себе си избор. Не забравяй, че ти трябва да се чувстваш добре там, където си. Мисли за себе си, но и помисли, че неслучайно си се родил тук, в България. Все пак на пролет, след дълга зима птиците винаги се връщат от юг...
